Връзките ми се повтарят

[малкиятголямчовек]

Здравейте! Забелязвам, че връзките и мъжете, с които просто съм излизала да се опознаем си приличат. Уж се променям и усъвършенствам, а резултатът е същия. Виждам какво не харесвам в определен мъж и излизам с някой, който уж не е такъв, даже е коренно различен по характер, но впоследствие нещата стават същите. По принцип аз съм доста притеснителна и като малка нямах много социални контакти. И сега нямам много контакти, но съм се попроменила. Ако преди нямах приятелки сега имам с кого да излизам, въпреки че не го правя често, по-лесно ми е да водя разговор и с мъжете и с жените. Въпреки различния ми подход забелязвам, че аз не мога да се променя коренно. Мисля, че не мога да си поставям граници с хората. Усещам го и с жените. Сякаш винаги аз правя повече компромисите. В един момент се чувствам като кавалер или мъжът във връзката. Аз помагам и давам съвети, а на мен ми помагат по-малко. Връзките ми винаги стават обсебващи. За някои може и да е нормална връзка, но аз го чувствам така. В началото искам да покажа, че съм сериозно момиче и държа да имаме сериозни отношения, но след известно време започват да ми звънят по 4-5 пъти на ден. Искат да се виждаме всеки ден, питат ме с кого съм, какво правя, чувствам се задушена. Искат постоянно да сме заедно и ние почти живеем заедно. Предния ми приятел искаше деца и говореше за това постоянно и твърде рано. Имала съм малко връзки и то не дълги - малко по-малко от година. Когато кажа, че искам малко свобода ми се сърдят и казват, че не ги обичам. Мисля, че и аз не мога да обичам. Чуствам се притисната. Когато сме приятели и сме в началото на връзката всичко ми харесва. Когато задълбочим отношенията си и правим секс се отдалечеваме, а не се сближаваме. Аз вече не мога да си споделя всичко, както когато сме били приятели. Чувствам, че отношението към мен се променя в зависимост от това дали ще правим секс. Затова не ми се прави секс. Когато съм обидена също не искам да правим секс, а аз често се обиждам. Ако ми каже, че секса не е важен, също се обиждам, защото аз не мисля така. Искам да се привличаме и да се обичаме. В началото искам да забавя секса и затова не давам да ми плащат сметката или да ми помагат с нещо, защото мисля, че ще искат секс в замяна или може да говорят нещо против мене, че съм сметкаджийка примерно. Впоследствие ме оставят сама да се справям с всичко и усещам, че искат аз да поемам повечето разходи. Искам да имам някого до мен, който може да ме защитава и да ми помага в трудни моменти. Чувствам се сама. При последното ми гадже в началото ми харесваше, защото аз винаги решавах какво да правим. Правеше ми комплименти, беше мил и ме обсипваше с внимание. После ме отблъсна, защото не може да изразява мнение. Той не може да се оправя сам и винаги аз трябва да му помагам. Аз съм му опора, а не той на мен. Лесно се отказва и се предава. Очаква аз да взимам решения вместо него. Не може да си намери работа, усещам, че го е страх да изрази мнение, което е различно от мнозинството. Иска да е като другите, а това не ме привлича.
 Усещам, че хората предпочитат да им е спокойно и да се слеят с тълпата, не искат да са различни и да се борят срещу несправедливостта. Предпочитат да си мълчат и да се скатават и да се прикрепят към някой по-успешен, който да ги води и да им помага. Забелязала съм, че повечето ги домързява да си свършат работата, да четат книги или да се усъвършенстват, защото си казват много други са като мен. Сякаш хората мислят, че това да искам да работя, да уча, да чета и да се боря срещу страховете ми, е смешно и глупаво, ненужно. Защото аз често изпадам в неудобни ситуации, защото искам да предизвиквам себе си.
 Когато четях форума стигнах до извода, че има два типа мъже тук. Едните по принцип са си алфа и умеят да разговарят с жените, но искат допълнително да четат и умеят лесно да използват прочетеното тук от форума, защото им се отдава. Другите, които се наричат АФЦ, искат да се научат, защото явно нещо им куца с жените. И сега като се замисля, аз като увеличавам социалните си контакти с мъже, като гледам защо на някои им се получава, а на други не, стигам до извода, че аз не се променям особено. От опита ставам по-уверена, защото виждам, че има и други като мен, които се притесняват. Виждам, че и другите имат лоши моменти, въпреки, че изглежда, че всичко им е наред. Започвам да усещам кой ме харесва и кой не. Обаче нещата с връзките се повтарят.
 Благодаря, на който го е прочел. Междудругото опитах се да бъда кратка.

[rekojeht]

Предпочитат да си мълчат и да се скатават и да се прикрепят към някой по-успешен, който да ги води и да им помага.
------------------>>>>>
Искам да имам някого до мен, който може да ме защитава и да ми помага в трудни моменти.

Ъм........нека почнем с това.

[stone]

Някакъв конкретен въпрос имаш ли, или просто искаше да се оплачеш какви лузъри ти се падат?

[Cancun]

Според мен всеки един (мъж или жена) има склонността или може би способността по-лесно да привлича конкретен тип от противоположния пол. Очевидно, от това, което пишеш, ти явно привличаш такива, които в началото на връзката изглеждат повече от окей, но в последствие се оказват слабаци и стават лепки, дотам че искат да са с теб 24/7. Т.е за тях ти си достатъчно силна и стойностна, за да искат да са с теб, но теб това не те устройва в един момент (логично) защото носиш целия товар на отношенията на гърба си. Дотук нищо нечувано и невиждано. Смея да твърдя, че тези, с които си била и съответно в един момент оставила, защото ти е писнало да си мъжа, както сама казваш, са били общо-взето момчета без особен опит и най-вече избор/поток/опции от жени (да не кажа никакъв). Сега, недей да обясняваш какви и що са били, колко заплата получават, каква работа имат, как се обличат, колко лайка правят на инстаграма, от какво семейство са и т.н. Ако си чела достатъчно, трябва да знаеш, че подобен бекграунд на мъжа честно пъти не значи абсолютно нищо на любовния фронт, поне не и от гледна точка на успехи с жените.

От друга страна обаче (тук леко гадая) явно не си и пък чак толкова високорангова, че да съумяваш да привличаш т.нар "истински мъже" (това е термин от традиционно вашия, женски речников запас) или казано с други думи - да привличаш без особени усилия мъже с достатъчно голям избор на жени, които не само да те харесват като физика и да искат да спят с теб няколко пъти, но и да искат да се позадържат с теб. Може да е мнителност, стеснителност, сто неща общо-взето. При идеалния в женската глава сценарий, всяка от вас иска да има една орбита от такива мъже и тя вече сама да си прецени, филтрира и избере най-готиният от тях...което като цяло е леко утопично, защото пък такива мъже нормално също се опитват да тъкат на няколко стана паралелно (времето е ценен ресурс все пак) и надали ще се занимават да циклят само около една конкретна за кой знае колко голям период от време.

Аз това съм си го кръстил "синдрома на свястното момиче". Под свястно момиче разбирам нормална, средностатистическа дама от читаво семейство, добре отгледана и възпитана, с някаква ценностна система и мироглед, около или над средното като физика и интелект, категорично не е силиконова фолк-бръмчалка, с фиксация към ФБ лайкове или чакаща някой да я хрантути и издържа, а такава, която иска да е максимално независима. Просто да уточня.

Та основният проблем на такива като вас, по мои наблюдения, е че хем не ви устройва някой топ-алфа на алфите,т.е такъв с избор от хубави и качествени жени, защото имате достатъчно мозък да знаете, че трудно ще го държите на каишка и трудно ще иска да е САМО с вас продължителен период от време, демек ще трябва да работите сериозно и ежедневно върху връзката ви - самата идея , за което като цяло не ви кефи особено много, но пък от друга страна и не ви устройва да сте с някакви слаби, обсебващи и с ниско самочувствие момчета, които ясно, че няма да се плезят по други мадами, но пък и няма да ви накарат да се чувствате жената и принцесата във връзката. Демек, трябва да търсиш един много тънък баланс между двата типа, което никак не е лесно.

Другият ви проблем (то и не само на вашата графа жени) е, че вие -пред самите себе си явно- нямате усещането, че излъчвате и можете да дадете някаква кой знае каква голяма стойност, извън междукрачието си и така последното се превръща в най-ценната ви монета, която стискате до последно...до момента, в който решавайки, че вече е крайно време да я похарчите, си давате сметка, че сергиите с хубавите домати са се вдигнали и ги няма.

В заключение (виждам, че си го усетила ти самата) смятам, че в днешния модерен свят, където се прокламира от край време междуполово равенство във всяко едно отношение (демек равенство, в което едните искат да бъдат малко по-равни от другите, ама да не се отплесвам:) ) е краааайно време голяма част от жените да станете 2-3 идеи по-проактивни и да се отърсите от тази ваша пасивност, най-вече що се касае до междуполови отношения, което разбира се включва не само (както при теб) намиране и осъзнаване на даден собствен проблем (без значение дали е във физика, мислене, поведение и т.н) ами също и активна работа по неговото остраняване.

[Royal]

Някакъв конкретен въпрос имаш ли, или просто искаше да се оплачеш какви лузъри ти се падат?

ahahhahhhaahaah....Не, момичето просто се оплаква, но и завоалирано търси съвет какво да прави? А за това, което пита отговор няма. Иначе девойче, частта с това, че повечето предпочитат да следват стадото и да си кротуват ми хареса много,  добре виждаш порочността на това състояние. Какво да ти кажа, мога само да ти пожелая да срещнеш мъж, който да те изпълва във всяка една форма на твоето аз.

[малкиятголямчовек]

 Здравей, Канкун :)Много добре си ме разбрал какво искам. Искам нещо средно между двата типа, но не ме е страх да се боря за връзката с човек, който според мен си заслужава. Мислех си преди, че искам някой, който да ме слуша и да ме засипва с внимание, както казах преди това. Обаче впоследствие стигнах до извода, че човек, който винаги е съгласен всъщност никога не слуша внимателно какво говоря. Усещам го даже като един вид незаинтересованост и лицемерие. Не се е случвало и двамата да харесваме много примерно даден филм, и двамата да се вълнуваме и сме запалени, да го следим го редовно. Усещам едно безразличие. Няма я емоцията в него в нищо. Няма страст към нещо, някакво хоби, което прави всеки ден с голямо желание., някаква цел. Води се по течението. Аз по принцип съм или много мълчалива или много приказлива. С него в началото бях много приказлива. Бях много щастлива от това, че имаме връзка, защото ми изглеждаше като едно мило и усмихнато момче, който е спокоен и ме слуша внимателно. Но аз, както казах, много приказвах. Разказвах за интересите ми, за всичко, което ме вълнува. Той мълчеше. Мислех си, че е добър слушател и е притеснителен. И предното ми гадже не беше много опитно. Второто, последното ми гадже, изобщо не беше опитно. Той очакваше аз да го науча на всичко и тъй като аз почти нищо не научих от предната ми връзка нищо не се получи. Исках всичко да е така, както си го представях да бъде моята идеална първа връзка. Мислех си, че ако направя всичко това, той няма как да не ме заобича. Много си фантазирах и мечтаех.
Знам, че и аз имам недостатъци, но в момента работя по тях.
Здравей, Роял Радвам се, че и ти мислиш като мен. Благодаря за пожеланието.

[Coconut Crab]

Обикновено с неопитни ептен е зле. Особено мъжът да е неопитен. Трябва според мен да успееш да се таргетираш някъде перфектно между лузър и голям Дон Жуан. Тва е трудно, и става с работене върху теб. Другото е малко да си вдигнеш критериите, явно имаш гаджета, не стоиш на сухо. Значи трябва да вдигнеш твоите качества и междувременно да си вдигнеш критериите. Опитай се да отсяваш мъжете и да преценяваш какви аджеба ще са в бъдеще. Но не всичко може да се предвиди - има хора 20 години живеят с някой и той ги изненадва с поведението си.

[heuspo]

Нещата са значително по-прости отколкото изглеждат на пръв поглед. Като се има предвид, че 80% от мъжете са АФЦ-та вероятността да попаднеш на такъв е много голяма. В твоя случай ти си имала връзки с трима, четирима мъже, което на общия брой на АФЦ-тата е крайно недостатъчно да си намериш свестен партньор.  Продължавай да опитваш и в един момент ще попаднеш на някой по-свестен.

[stone]

Абе ще попадне... на някой, дето ще я лъже и ще ѝ изневерява. Пък има и дето побийват.
Pick your poison, както викат американците - или скучен и нийди, или големия алфа (като някои наши съфорумници) който ще ѝ определи режим на свиждане 1-2 пъти седмично, ама да му дойде на крака у тях само за секс, без разходки/ресторанти/забавления, щото това е губене на време.
Имаше един, дет беше точния баланс между двете крайности, ама той се ожени. Виждам го понякога...
като се бръсна, в огледалото.
Хе-хе.

[Just_a_boy]

Според мен имаш прекалено високи очаквания и търсиш съвкупност от качества, които трудно могат да се намерят в един и същи мъж. Имаш доста високи изисквания, макар да ти се струва, че правиш редица компромиси. А реално сериозната връзка е именно това - низ от компромиси и нагаждане от двете страни, докато се постигне някакъв баланс.

Личи, че търсиш силен и "истински" мъж, който да ти е опора, да усещаш сила в него. Няма лошо. Досега във връзките ти винаги си била по-силната страна, с по-устойчив характер и затова мъжете са залитали по теб и са те обсебвали. Но.. ако искаш "силен мъж, който да ти е опора", трябва да знаеш и компромисите, които ще трябва да направиш, за да имаш такъв. Защото този тип мъже не се вписват в голяма част от очакванията ти.

Когато сме приятели и сме в началото на връзката всичко ми харесва. Когато задълбочим отношенията си и правим секс се отдалечеваме, а не се сближаваме. Аз вече не мога да си споделя всичко, както когато сме били приятели.

Не може да очакваш от силен и авторитетен мъж да ти бъде като приятел, да си споделяте всякакви дреболии и ежедневни неща. Такъв мъж е вързан с някаква по-голяма цел/действие, към което е насочил енергията, мислите и времето си и ако избереш да бъдеш с такъв ще трябва да приемеш ако не винаги, то поне достатъчно често да оставаш на втори план и дори да се чувстваш неразбрана и пренебрегната.

Чувствам, че отношението към мен се променя в зависимост от това дали ще правим секс. Затова не ми се прави секс. Когато съм обидена също не искам да правим секс, а аз често се обиждам. Ако ми каже, че секса не е важен, също се обиждам, защото аз не мисля така. Искам да се привличаме и да се обичаме. В началото искам да забавя секса и затова не давам да ми плащат сметката или да ми помагат с нещо, защото мисля, че ще искат секс в замяна или може да говорят нещо против мене, че съм сметкаджийка примерно. Впоследствие ме оставят сама да се справям с всичко и усещам, че искат аз да поемам повечето разходи.

Това също. На никой себеуважаващ себе си мъж няма да му стане приятно да го въртиш и бавиш със секса до безкрай, да си нон-стоп обидена и да  налагаш твоите собствени правила в отношенията. Силните мъже обичат нещата да се случват по техния начин и ако искаш такъв, трябва да свикнеш да угаждаш и да се съобразяваш. Всичко друго са празни приказки.

Другият вариант е да си вземеш по-недоминантен мъж, който ще ти отделя много повече време, ще се грижи повече за теб и т.н. Но ще залита в твоя свят, ще губи идентичността си за сметка на теб и ти пак ще си казваш, че си "мъжа във връзката". Това са двата крайни варианта, разбира се. Винаги има някакво нагаждане, компромиси и т.н. Има средно доминантни, много домнинантни, недоминантни, всякакви мъже. Ти сама избери какъв искаш и с какво ще направиш компромис, за да получиш това, което искаш. Но, ако искаш наистина сериозна връзка забрави да е хем "и да се обичаме, и да си говорим приятелски, ама и да е силен, ама и да ми е опора, ама и да ме разбира и да ми отделя много време". Това е принцът на белия кон, който в реалния живот го няма. Или ако го има се оглежда за още 2-3 жени успоредно с теб.

Иначе поне на мен ми правиш приятно първо впечатление и намирам в написаното от теб някои женски добродетели. Чисто като характер и мислене мисля, че ще можеш да си хванеш високорангов мъж. Но за целта ще трябва да се научиш понякога да пренебрегваш себе си, да правиш компромиси и да поемеш по неговия път и към неговите цели, за твоя сметка и отчасти в твой ущърб. Успех.

[ins]

В момента съм попаднал на една такава тема в живота ми.

Има няколко вида мъже според мен:

Ламери и Про-та - това са мъже, които са амбициозни или си живеят спокоен живот. Лесно можеш да ги отсееш като видиш с какво образование са, какво правят в свободното време, какво рабоят и колко изкарват.
Добро или лошо момче - тук аз не препоръчвам лошото момче, защото него го интересува курволъка главно. Някои лоши момчета, са просто в период на лошо момче, обикновено след дълга връзка, но това са от Про-тата, които имат възможности да си позволят курволък. След този период пак стават добри момчета. Трудно се отсяват.

За да не си губиш времето с мъжете, гледаи в първите срещи да научиш неща все едно си работодател и му гледаш СВ-то. Мъже, които търсят спокоен живот ги отсяваи. Амбицията липсва на голям брои мъже.

[camouflage]

малък голям човек, ти говориш за нещо, което в този форум е анатема, а именно как мъж да инвестира време и дрън дрън с теб, ти да си му равна и недай си боже той да не може да се ебе с всяка, а ти да си му домашна прислужница. Сбъркала си мястото. Иначе според мен подсъзнателно търсиш едни и същи мъже поради някаква причина. Дали липса на увереност в себе си, дали нещо друго. Забелязал съм че много жени, пък и мъже уж търсят нещо по-добро, но всъщност нямат увереността да го "хванат" и запазят. Продължават си да си търсят някой с по-малко опции от тях за да се чувстват сигурни, че няма да им избяга. Не знам дали и при теб е това, но можеш лесно да си изградиш принципи, които да спазваш и да търсиш явни и силно изразени качества в другия, които харесваш. Далеч съм от идеята на инс за интервю. Лично аз директно отсвирвам човека, който реши да ми прилага такива тактики. Като излизам с някоя не е за да правя бизнес сделка, а заради емоциите. Също и идеята с черно и бяло (в случая про или лузър) хич не я харесвам. Има една много голяма група от хора между тях.
Моят съвет е първо да изградиш самочувствието и идеята за собствената си ценност и едва след това да търсиш сериозна връзка.

[ins]

малък голям човек, ти говориш за нещо, което в този форум е анатема, а именно как мъж да инвестира време и дрън дрън с теб, ти да си му равна и недай си боже той да не може да се ебе с всяка, а ти да си му домашна прислужница. Сбъркала си мястото. Иначе според мен подсъзнателно търсиш едни и същи мъже поради някаква причина. Дали липса на увереност в себе си, дали нещо друго. Забелязал съм че много жени, пък и мъже уж търсят нещо по-добро, но всъщност нямат увереността да го "хванат" и запазят. Продължават си да си търсят някой с по-малко опции от тях за да се чувстват сигурни, че няма да им избяга. Не знам дали и при теб е това, но можеш лесно да си изградиш принципи, които да спазваш и да търсиш явни и силно изразени качества в другия, които харесваш. Далеч съм от идеята на инс за интервю. Лично аз директно отсвирвам човека, който реши да ми прилага такива тактики. Като излизам с някоя не е за да правя бизнес сделка, а заради емоциите. Също и идеята с черно и бяло (в случая про или лузър) хич не я харесвам. Има една много голяма група от хора между тях.
Моят съвет е първо да изградиш самочувствието и идеята за собствената си ценност и едва след това да търсиш сериозна връзка.

Няма нищо по средата. Или си про или си ламер. Ти не отсвирваш мацки, които те сканират дали си про или ламер, ти сам виждаш, че с тая мацка няма да стане и си мислиш, че ако ти пръв прекратиш контакта с "отсвирване" си ебахти пича. Но вътрешно си знаеш, че не си про и с тая мацка няма да стане.

Друг е въпроса мацката, която отваря темата да подскаже няколко важни неща - най-важното на колко години е, какво очаква от връзките си като цяло (дали да си намери мъж за цял живот или нещо друго), на каква възраст са мъжете, с които излиза, какво може да предложи на един мъж - може ли да създаде примерно семеен уют, самостоятелна ли е достатъчно, излъчва ли вярност, доброта и трудолюбие или е поредния кифлоч. Ако можеш да отговориш на тези въпроси, може да се опитам да ти помогна.

[rekojeht]

Няма нищо по средата. Или си про или си ламер. Ти не отсвирваш мацки, които те сканират дали си про или ламер, ти сам виждаш, че с тая мацка няма да стане и си мислиш, че ако ти пръв прекратиш контакта с "отсвирване" си ебахти пича. Но вътрешно си знаеш, че не си про и с тая мацка няма да стане.

Как да няма? Повечето хора са, кой по-малко, кой повече, някъде по средата. Демек имат някакви успехи, но не е като да са заринати от пички. И в двата края има 2 по-малки групи - тези дето се пласират стабилно над средното ниво, и тези дето пък хептен не могат да се уредят с нищо.

И пак е доста индивидуално. Примерно някой без някаква супер-дупер игра, но пък пробващ се много, ще натрупа повече бройки, от някой, който е със сходна, че може би даже и по-добра игра, но пък не прави по 20 опита на ден.

Пък това колко си "про" (квото и да означава това, в този контекст), повечето време няма никакво значение.

[skiller]

Връзките ти се повтарят защото не обичаш себе си достатъчно и не се уважаваш. Явно твоята представа е да имаш някакви условия за любов във всяка една връзка, която е невъзможно да бъде успешна ако се опитваш да изтъкнеш недостатъците и казваш искам това и онова. Ако искаш дълга и стабилна връзка трябва да разбереш, че отсреща човека може да прави каквото си иска с живота си и не е нужно да се месиш както и той на теб.

[camouflage]

инс, не разбирам защо като си достигнал до някакви си свои заключения си мислиш, че светът се върти около тях. Всеки с неговите си истини. Тук хвърчат и се налагат някакви нелепи догми отвсякъде. Кой е по-по-най. Сам знаеш, че си от малцинството в този форум. Правят те дива калинка заради това, че си решил да се обвържеш с украйнската девойка, нали? Ти про или ламер си? За много хора си абсолютен ламер и твоята те е хванала за провайдър. Абсолютна истина няма. Нямало хора по средата.. Напротив - те въртят този свят. Именно хората по средата. Това, че някой си палячо се приема за про значи, ли че за мен не е ламер? Кой дава условието в коя графа да влезеш? Хората, които искат спокоен живот са ламери? Е, по-странно нещо не бях чувал.
Иначе ми направи психо профил добър. Наистина няма да стане с тия мацки и наистина не съм про.  Няма да стане с тях защото са ми досадни. Битовизмът ме изяжда и не искам връзката ми да се основава на удобство и преценяне на опции. Аз съм просто един човек от тълпата, както са 60-70 процента от хората в света.  Ако това ме прави ламер все едно,аз съм си съвсем наред с мястото си в обществото.

[Coconut Crab]

Много е трудно човек да намери някой и след това и да се задържи с него дълго време. А колкото по-дълго се задържат, толкова възможността да се разочароват и да си омръзнат се увеличава (това е като колкото повече сетове отваряш, толкова по-вероятно е да ебеш).
Според мен трябва да се фокусираш първо върху себе си - да имаш някакъв живот и да анализираш какви мъже привличаш, защо и как може да го промениш.
Логично колкото по-готини мъже/жени таргетираш, толкова конкуренцията е по-голяма, така че трябва добре да прецениш какви са ти споцобностите и докъде можеш да се развиеш.
Другото нещо е да нямаш големи очаквания, защото обикновено големите очаквания водят до разочарование.
Според мен много е добре да подходиш по начина на Слеър - да гледаш за бейзик черектърс и така да избираш мъжете. Това би довело провала до минимум.

Какъв мъж би бил силен, верен, целеустремен и търсещ сериозна връзка:

това е трудна комбинация... но все пак ако си затвориш очите за някои кусури, може и ти да намериш каквото търсиш.

Трябва да прецениш кое е най-важно за теб - дали мъжът да е супер красив, преуспяващ, нахъсан и съответно такъв мъж вероятно би се заглеждал наляво и надясно или би избрала някой по-меланхоличен, нецелеустремен добряк, който съответно би бил по-нийди, но и би седял повече до теб... трябва съответно и да знаеш, че при вторият мъж сигурно привличането ще умре у теб рано или късно и ти ще се отвратиш от него. А първият тип вероятно ще търси и да барне нещо чуждо. Винаги има и вариации по средата, така че избирай и преценявай.

[ins]

Няма нищо по средата. Или си про или си ламер. Ти не отсвирваш мацки, които те сканират дали си про или ламер, ти сам виждаш, че с тая мацка няма да стане и си мислиш, че ако ти пръв прекратиш контакта с "отсвирване" си ебахти пича. Но вътрешно си знаеш, че не си про и с тая мацка няма да стане.

Как да няма? Повечето хора са, кой по-малко, кой повече, някъде по средата. Демек имат някакви успехи, но не е като да са заринати от пички. И в двата края има 2 по-малки групи - тези дето се пласират стабилно над средното ниво, и тези дето пък хептен не могат да се уредят с нищо.

И пак е доста индивидуално. Примерно някой без някаква супер-дупер игра, но пък пробващ се много, ще натрупа повече бройки, от някой, който е със сходна, че може би даже и по-добра игра, но пък не прави по 20 опита на ден.

Пък това колко си "про" (квото и да означава това, в този контекст), повечето време няма никакво значение.

Дали си про или ламер е въпрос на маинд сет, а не на колко изкарваш или други мерила.

Давам ти пример с циганин, които не познавам, но е реален случаи от достоверен източник. Два пъти разведен има по 2 деца (общо 4), плаща им на всичките тези деца и жени, и сега забил някаква млада любовница. Работи на 2+1 места. Изкарва смешни пари за толкова много работни места, а третото му е работно място е стая от кооперация, която чисти и наглежда вечер. Тоя пич кара някакъв дърт Форд, но е про. Едва ли прави повече от 1200-1500 лв, но е с такъв маинд сет.

Има други ламери, които някак си (било чрез семейство или с малко късмет), се добират до едно ниво, което ги влачи. Например случаино решил преди години да програмира, а в момента програмисти се търсят и попада в среда дето лежи по цял ден и вади 1500 лева, въпреки че ако се напъне може и да направи 5к, що пък не и 10к. Но е ламер.

Про не е колко си скилнат, про е амбиция.

[Cancun]

Ма то някой може да има майндсет, че е следващият Наполеон. Това какво общо има с реалната реалност (извън това, че рискува да го приберат в някакво специализирано заведение).?

Няма как да ми кажеш, че мангото е "про", понеже направил 4 деца от две жени. Даже бих казал, че по техния, цигански стандарт,  дори И В ТОВА отношение си е баш ламер. Бил "про", щото си скъсва дирника от бачкане и сигурно половината му доход отива за издръжки на чаветата, а той едвам слага на масата да яде. Айде, моля ти се!

Амбицията е хубаво нещо, но в един момент трябва да теглиш чертата и да отчетеш крайния резултат.

Изобщо, намирам го за тотално грешно да се наместват хора в само две контрастни категории и всичко, което е по средата да се пренебрегва. Няма значение дали говорим за про-ламер, алфа-бета, интроверт-екстроверт и т.н. Мисля, че все пак имаме маааалко по-комплексно устройство + функционалност от кое да е реле или бутон с ON и ОFF.

[малкиятголямчовек]

  Здравейте! На 23 години съм. Както бях казала в началото имала съм две връзки, но преди това съм излизала и с други мъже. Излизала съм с доста мъже и съм имала доста първи срещи. Това, че не сме правили секс или не сме се целували не означава, че не сме били влюбени с някои от тях, колкото и странно да звучи това. Тогава съм била по-малка и те са били по-малки. Другото, което бях казала беше, че мъжете бяха на двете крайности, но накрая започват да си приличат - обсебващи са и по този начин ме контролират. Предното ми гадже беше доминантен и се оправяше сам. Той искаше за всичко и аз да се оправям сама. Да се науча на неща, които не искам да се науча, защото за мен не са толкова важни. Искаше да ме научи, за да му помагам аз. Когато започнах да се справям сама той искаше още и още от мен, а аз се преумарях и ми идваше в повече. Чувствах се изцедена. Като че ли му беше омръзнало да бори сам и постепенно започна да ми прехвърля отговорности и искаше и аз да върша повече неща, дори и от него. Той се промени. Ядосваше се, че не се справям достатъчно добре. Започна да си излиза повече без мен. Аз се ядосвах. Беше ми гадно и не исках вече да правим секс или ако правехме беше насила. Той започна още повече да се ядосва, но пак беше доста обсебващ и ме викаше да излизаме. Предпочитах да не излизам с него, защото много ми се налагаше, а аз се чувствах по-щастлива, когато си правя нещата по старому, без него. Така или иначе на него не му харесваше да ми изпълнява моите желания, защо да се тормозим взаимно. Започнах да му отказвам срещи.  Охладняхме и накрая го зарязах аз, защото усещаше, че вече не го харесвам, както преди. Искаше аз да реша дали ще можем да бъдем заедно.
  Имаше един друг мъж, който ме харесваше и исках да се получат нещата между нас. Него доста момичета го харесваха. Знаех, че едни хора не ме харесват. Споделих му, казах му, че искам да ми помогне. Той ми каза, че не може, защото него всички го харесват и се разбира с всички. Развали ми се представата за него.
  Аз по принцип много избирам. Не става въпрос само и за мъже. Искам от всеки да науча по нещо и не ми харесва някой, който не се развива и не се променя, а стои на едно място. Когато имам повече избор сякаш се обърквам още повече. Както казах, работя върху себе си. Не казвам, че и аз притежавам всички качества, но и аз не искам той да е перфектен. И аз си мисля понякога, че имам твърде високи очаквания и прекалено фантазирам. Ще се опитам следващия път да гледам по-реално на това дали може да се получи между нас и, както каза инс, смятам първо да си помисля сама за себе си какво искам и какво очаквам от връзката. Прочетох и другите коментари. Знам, че трябва да се правят компромиси и от двете страни, но когато вече премине първоначалната тръпка всеки си показва истинския характер. В началото всичко изглежда различно, а ако си влюбен не забелязваш някои неща. Когато настъпи рутината започваме да се дразним за най-малкото. Когато сме много време заедно си омръзваме бързо. Смятам за напред да се опитам по-бавно да се развиват отношенията ми. Благодаря за съветите!