Връзките ми се повтарят

[ins]

Аз пък за първи път съм съгласен изцяло с Рикошет, макар че поста му го четох по диагонал, просто защото много дълги постове ме мързи да чета.

Инс, е тва твойто ако не е социално програмиране, не знам кое ще е.

Трябвало да изкараваме 5к, на 30 мениджър, на 25 висше, айде стига глупости. Въпреки че повечето хора вървим по начертания от теб сценарий, това не значи че смятам за неуспяли хората вървящи по-различен сценарий.

Първо маса хора от най-богатите тип Бил Гейтс, Стив Джобс изобщо не са вървяли по тоя сценарий, а напротив много често са фалирали, напускали университета, късани на изпити, спирани, били са бедни на 35, на 40 и т.н. И много често точно тези трудности са ги направили над всички други.

Второ твоята система е изградена само и единствено върху някакво свръх консуматорство. ОК и аз съм консуматор, кефя се на плазмата вкъщи, ама реално не й се кефя. И да не беше плазма, все същото. Не парите ще те направят щастлив, да те са много важни за оцеляването, да не го мислиш един вид, да не ти е драма да си купиш хляб, но смятам, че никой не става истински щастлив щото взима 5к или 2к или 3к.

Да, единствено като създам деца, ми се иска да не ги лишавам, тоест не да са разглезени, но да не ги лиша от детство, образование и качествен живот - спорт, храна, забавления. Но това е пак средство... прекалено меркантилно гледат хората напоследък. Често заплатата 5к се заплаща със здравето или отношенията ти с хората. Има много хора, които взимат 1к и живяет спокоен и доволен живот. А това, че всичко живо се е юрнало да живее модерния западен живот и отрича тотално мира и спокойствието на източните култури си е техен проблем.

Бро твоето е социално програмиране. Първо гледаш изкюченията в този свят. Този свят не е пълен с Бил Гейтзове или Зукенбергове. Те са изключения. Но си социално програмиран, да си измисляш оправдания да си лентаи и да се примиряваш вътрешно, че  си непризнат гении.

Мира и спокоиствие... хахаха Брат излез от социалната си програма да си пропиляваш в живота. Предпочитам да бачкам като ненормален, да се срещам за по 30 минути с успели хора, и да имам 1-2 часа за семеиството, но да мога да си позволя например нова година в Куба, рафтинг в Хърватска, ски в Пампорово. Вместо да се забия в битие, в което живея "спокоен живот".

Пак ще се спра на любим цитат от любима книга, от изключителен човек, философ и император.

"At dawn, when you have trouble getting out of bed, tell yourself: 'I have to go to work—as a human being. What do I have to complain of, if I'm going to do what I was born for—the things I was brought into the world to do? Or is this what I was created for? To huddle under the blankets and stay warm?


—But it's nicer here...


So you were born to feel 'nice'? Instead of doings things and experiencing them? Don't you see the plants, the birds, the ants and spiders and bees going about their individual tasks, putting the world in order, as best they can? And you're not willing to do your job as a human being? Why aren't you running to do what your nature demands?


—But we have to sleep sometime...


Agreed. But nature set a limit on that—as it did on eating and drinking. And you're over the limit. You've had more than enough of that. But not of working. There you're still below your quota. You don't love yourself enough. Or you'd love your nature too, and what it demands of you. People who love what they do wear themselves down doing it, they even forget to wash or eat. Do you have less respect for your own nature than the engraver does for engraving, the dancer for dance, the miser for money or the social climber for status? When they're really possessed by what they do, they'd rather stop eating and sleeping than give up practicing their arts." — Marcus Aurelius, Meditations

[Coconut Crab]

Рафтингът в Хърватска викаш осмисля живота, така ли. Тоест един вид работата на тоя с 5к пак е шит, ама с 5к може да си купи временен допамин от спускането с лодка по една река защото ти се вдига адреналина? Е ако беше казал, че този с 5к си скъсва гъза, защото има няква мисия в която вярва над това да иде на екскурзийка, щях да ти повярвам. И след като си чел Виктор Франкъл и ко вярваш, че скъпият лайфстайл носи щастие?

[Dankata]

Копнееш за мъж който е намерил балансът и е осъзнал нуждата от стремеж. Като се върна в България  ще те запозная с  точно такъв човек.

[малкиятголямчовек]

  Като се замисля винаги се опитвам логически да си обясня поведението на един мъж. Когато всичко върви гладко, без да се караме, без много емоции, когато той е спокоен, аз си мисля, че всичко е ок. Защото по принцип първото, което харесвам в един мъж е да е спокоен и уравновесен. Обаче после забелязвам, че той не се ядосва за неща, които биха го засегнали, ако наистина държеше на мен. Като е щастлив или тъжен сякаш е престорено. Много връзки ми изглеждат такива - сякаш не е истинско, изкуствено.  Той може да ми казва, че ме обича, но аз не го усещам. Но отстрани погледнато всичко изглежда наред. На мен са ми казвали, че сме хубава двойка, че примерно, е много добро момче и т.н.Въпреки това иска да е с мен, може би защото няма достатъчно опит, защото не знае как да се държи или се примирява. Всичко изглежда добре, защото ние не се караме. Поне в началото, когато аз не обръщам внимание достатъчно на нещата, които биха ме подразнили в него, а и в началото всеки се показва в най-добрата си светлина. Казваме си, че ще направим компромиси и всичко ще е наред. Обаче после като мине известно време започвам да се дразня много на определени неща. Споделям му, но той не иска да се промени нищо. Може да казва, че ще се промени, но не го виждам в действията му. Сякаш изпускам момента в началото, когато всеки определя границите си. Обсебващото поведение е също един вид контрол и не мисля, че е проява на голяма обич.
  За инвестициите си мисля, че наистина аз не инвестирам достатъчно емоционално, защото първо трудно свиквам с някого и се привързвам, трудно се раздвижвам емоционално. Когато вече се привържа след известно време обаче, аз го усещам, както казах преди малко, безразличен и не виждам смисъл да показвам чувствата си.
  Берсерк, за момичето, което говориш. Ти ми казваш как се е държала тя в началото. Какво ти е говорила. Обаче от къде си сигурен, че в началото всичко не е било маска. Другото, което казваш е, че тя е имла фобии и е била социопатка. Според мене такива хора изпадат в двете крайности. Те имат слаба психика. Нямат здрава емоционалност. Аз от такива хора се плаша.

[малкиятголямчовек]

 Още нещо исках да кажа. На никоя жена не и харесва да се държат лошо с нея, да не я уважават, да я използват. Така е и с мъжете. Хората обаче много се влияят. Влияят се от телевизията, от родителите, от приятелите, дори от фейсбук и т.н. Като започнем още от семейството - като няма здрава семейна среда, когато родителите само се карат, когато нямат време да обърнат внимание на детето, защото работят по цял ден, то трябва да се справя само и не винаги хората отвън са добронамерени, даже напротив често не са. Вече хората са станали много прикрити, затоворени и недоверчиви. Повечето предпочитат да си стоят сами, отколкото да бъдат с някой, който да ги използва. Станали са егоисти. Повечето гледат да не се прекарат, държат на всяка цена да стане тяхното. Всеки гледа да не е по-влюбеният и ако може всичко да мине по-леко за него. Много често виждам агресивни мъже по улиците. Изкривена им е представат на много хора за това как трябва да се държиш. Не е глупаво да се държиш добре с някого, който държи на теб, подкрепя те в трудни моменти, уважава те, зачита мнението ти и личното ти пространство.

[EL_Diablo]

За инвестициите си мисля, че наистина аз не инвестирам достатъчно емоционално, защото първо трудно свиквам с някого и се привързвам, трудно се раздвижвам емоционално. Когато вече се привържа след известно време обаче, аз го усещам, както казах преди малко, безразличен и не виждам смисъл да показвам чувствата си.

Вече хората са станали много прикрити, затоворени и недоверчиви. Повечето предпочитат да си стоят сами, отколкото да бъдат с някой, който да ги използва. Станали са егоисти. Повечето гледат да не се прекарат, държат на всяка цена да стане тяхното. Всеки гледа да не е по-влюбеният и ако може всичко да мине по-леко за него.

Само аз ли забелязвам как в 2 поуста един след друг казваш две еднакви неща, но просто разликата е че в единия е насочено за теб, а другото е възмущение от хората по принцип. Според мен, причината си е изцяло в теб самата. Хем търсиш принца на белия кон, на който да може да разчиташ винаги да е до теб, да те подкрепя, да споделя чувствата си свободно, да е по - влюбения, докато през това време той да чака ти да се "раздвижиш" емоционално. Ами в такъв случай, да, ще предпочетат да си стоят сами. Нещата трябва да се случват реципрочно, иначе нищо не излиза, както си се уверила и сама.

[rekojeht]

  Повечето предпочитат да си стоят сами, отколкото да бъдат с някой, който да ги използва.------------------- Станали са егоисти.

Значи да не искаш да те използват означава, че си егоист?

[малкиятголямчовек]

 Не сте ми прочели поста внимателно. Това, че аз съм по-сдържана, не означава, че не държа повече на човека и не правя повече компромиси. Тези, които по цял ден си изпращат сладникави смси и се обръщат с мили имена не мисля, че са по-влюбени от мен. Повечето просто искат да се покажат или да се похвалят, че са се забили с някоя. Мен тази показност ме дразни. Казах, че не я усещам любовта. И да съм сдържана, и да плача, и да се ядосвам, поне съм искрена. Защо ми е някой, който само се съгласява с мен и ми казва, че ме обича, а в същото време се опитва да ме контролира, да ме обсебва? Изглеждат ми неискрени, това е усещане, как не го разбирате не зная. Просто го усещам, че не е влюбен, но го разбирам по-късно, не в началото. Имам нужда от време, за да преценя човека до мен. Не е вярно, че на мен не може да разчита и аз няма да го подкрепям. Моето отношение не се е променило, когато той имаше трудности в началото. Обаче, когато едни неща започнат да се повтарят твърде често, аз разбирам, че той няма да се промени, защото такъв му е характера.
  Не съм се изразила правилно. Повечето хора са станали егоисти - никой не иска да бъде използван, а само гледа как да изполва другия и да се наложи.

[ins]

Виж сега това с любовта е малко ... Случва се сякаш само първите няколко пъти. После с опита си намираш човек, които да ти е приятен, да можете да общувате, да имате общи интереси или пък различни такива, които ви сближават, секса да е страхотен. После пък лека по лека изграждате йерархия на задълженията - от кои какво се очаква. Накрая пък хептен влизате под един покрив и всичко си става задължения главно, и разпускане заедно след работа. После пък се пръкват и децата и разпускането почти изчезва или го намирате в нещо друго - грижата за децата обикновено. Такива са горе долу взаимоотношенията при възрастните.

Аз примерно в моята не мога да кажа, че съм влюбен, въпреки че много хора ми казват, че съм. Не, просто покрива повечето ми критерии. Имаме горе долу еднакви интереси и културите ни и вижданията ни се съчетават в интересен начин. Много ми е приятна както и за разгавори, така и на външен вид, има ебаси яките цици и устни, има сладко лице и рижава коса. Дори когато не говорих на руски, общувахме без проблем. Секса е страхотен. Но не мога да кажа, че съм влюбен.

[малкиятголямчовек]

  Ми май да, имам прекалено големи очаквания 
  Смятам да не пиша вече по темата, защото вече се изчерпа. Ще послушам съветите, които смятам, че ще ми са от полза.   

[gotemperor]

Струва ми се, че правиш погрешен избор на мъже.
Вероятно подсъзнателно те е страх от мъжете, които наистина желаеш, страх те е че ще ти разбият сърцето и няма да можеш да ги задържиш и затова се занимаваш с мъже, които не харесваш достатъчно.
Резултата е че не желаеш да полагаш усилия за тези мъже, защото просто не ги желаеш и връзката си умира.

[малкиятголямчовек]

  Здравейте отново! Започнах повече време да отделям на дрехите, прическата и грима, а също така и се опитах да се сближа повече с хората от социалния ми кръг и въобще с хората, с които се срещам. Все по-често се шегувам и показвам интерес към всички и се опитвам да съм добър слушател, въпреки че по принцип съм нетърпелива, много говоря и често прекъсвам. Обаче усещам от известно време един мъж от социалния ми кръг да ме харесва. Още не е направил крачката, но виждам, че натам отиват нещата. Подава ми сигнали, все се обръща към мен за услуга и доста разказва за себе си и се хвали. Но аз си мисля, че той хич не е от скромните или поне така изглежда. Не знам как да подходя, тъй като мястото, от където се познаваме не е подходящо. Много е важно да сме в добри отношения с него, но не е добре за мен да се сближаваме много, тъй като съм зависима по някакъв начин от него.

[MPUA]

Здравей, според мен бъди резервирана, защото има безброй примери на слабохарактерни мъже, които се озлобяват, когато ги отрежат или на по-късен етап нещо не се получи, и използват служебната зависимост на другия човек като средство за натиск - при теб ясно е така, а този не знаеш точно какъв човек е...

[малкиятголямчовек]

 Благодаря за съвета! И аз така смятам да направя, защото има нещо съмнително в него, което не ми харесва.

[stone]

@готемперор - верно ли правела грешен избор да се занимава с мъже под нивото на тези, които наистина желаела?
а оня ден кой викаше:

една жена слабо я интересуват 4ките, ако ще и тя да е 3ка. Нея я интересуват 9ките, а колкото е по-висок нейният ранг, толкова е по-вероятно да залови такава голяма риба.

Значи доколкото разбирам, всички жени желаят едни и същи мъже, просто казваш на колежката си, че не успява да се вреди за тях?

[gotemperor]

@готемперор - верно ли правела грешен избор да се занимава с мъже под нивото на тези, които наистина желаела?
а оня ден кой викаше:

една жена слабо я интересуват 4ките, ако ще и тя да е 3ка. Нея я интересуват 9ките, а колкото е по-висок нейният ранг, толкова е по-вероятно да залови такава голяма риба.

Значи доколкото разбирам, всички жени желаят едни и същи мъже, просто казваш на колежката си, че не успява да се вреди за тях?

Възможно е, да.
А може и да е способна да се вреди за тях, но просто да се подценява - нямаме достатъчно информация, за да си направим заключение.
Изборът на партньор винаги е компромис. Всички искаме идеален партньор, но накрая всички се влюбваме в друго човешко същество (като се изключи оная откачалка, дето била влюбена в берлинската стена).
Тя обаче явно се опитва да направи компромис с нещо, с което не може да се примири. Дали е външен вид, социален статус или кофти секс или просто липса на базисно физическо привличане - тук вече мацката трябва да открие с кое не е способна да се примири и по този начин да си намери правилната таргет група, в която интересът е взаимен, а не еднопосочен.

[Royal]

Малкиятголямчовек давам ти първото ти плюсче, заради отговор 44....

[camouflage]

Малкиятголямчовек давам ти първото ти плюсче, заради отговор 44....

Кажи честно, направи го нарочно нали? Сега трябва да връщаме страница назад за да видим тоя отговор!!!

[малкиятголямчовек]

 До gotemperor - не зная къде точно е проблема. Объркана съм, обаче знам, че винаги съм показвала в началото интерес към мъжете, които съм харесвала. Не е вярно, че ме е страх от високорангови мъже и че няма да се класирам. 
Според мен проблема е, че много често аз правя първата крачка и затова намирам такива мъже. Правя така, защото ми е интересно как ще реагират и ми е по-забавно. Тогава ми е най-интересно, в началото, когато се опознаваме. Такъв ми е характера. Нетърпелива съм и не мога да чакам много дълго. Бързам и често говоря необмислено. Знам, че понякога говоря неща, които не ги мисля. Просто съм повлияна от емоцията. Обаче ако мъжът до мен ми прости, той ми пада в очите. Често се съдя сама себе си, че сама съм се държала така. Мисля, че много често критикувам себе си и другите. Казвали са ми го. Понякога съм си мислила, че някои хора ме мразят, че ми се сърдят и не ме обичат, но впоследствие след думите и действията им аз разбирам, че всъщност не е така. Но обикновено аз вече съм реагирала негативно предварително, защото аз много бързо реагирам и бързо се изнервям и разстройвам. Искам това да променя в себе си. Много лесно се влияя от това което се случва около мен. Може да зная много добре какво трябва да кажа и как да се държа, но когато примерно трябва да го кажа, когато късаме с гаджето, аз се разстройвам, даже един път бях се разплакала, въпреки че аз иницирам приключването на отношенията. Може да не ми вярвате, но съм убедена, че въпреки, че аз го правя, а не той, на мен ще ми бъде много по-тежко след раздялата.
Другото, което е, бяхте казали, че не правя компромиси. Случвало се е да помогна понякога на гаджето си за нещо, или на приятелка. Тогава така съм го почувствала. Казала съм, примерно на приятелка, аз съм с нашите, искаш ли да те закарам, или при по-бившето гадже - имаш проблем или затруднения с парите, няма проблем, аз ще ти помогна. Но тогава съм го казала за момента. Не че искам винаги само аз да помагам. Но веднъж направя ли компромис хората вече стават нахални. Малко да има помогнеш и вече ти се качват на главата. Когато искам да покажа обич и да направя подарък или да покажа, че някой има подкрепата ми, те очакват винаги да правя така и даже следващия път искат повече. Когато примерно искам да почерпя колегите, съучениците или искам да помогна с организирането примерно на някое събитие, защото на мен ми прави това удоволствие, другите го мислят за лицемерно, че едва ли не се подмазвам, или може би дори, че съм будала. Затова казвам, че когато инвестирам емоции, време и какво ли още не, често аз не виждам това да се оценява. Поне преди. В училище не се разбирах с класа си, защото бях различна от другите, имах различно мнение, но не исках да се променя и да бъда като тях. И сега продължавам да правя каквото си искам. Обаче от няколко години забелязвам, че хората забелязват в мене качества и харесват как се държа. Започват да оценяват усилията ми и даже често ме питат за съвет, а аз много обичам да давам съвети и да помагам. И отношенията ми с мъжете може да си приличат, но аз усещам, че с всяка следваща аз се чувствам по-добре. Сигурна съм, че ще знам, когато това е човека, че ще го усетя, както разбрах, примерно, че на това място искам да работя, с този колектив, не искам да се местя и да търся други хора, защото тези ми харесват, допадат ми много, въпреки че знам другаде може да бъде по-хубаво, но аз не искам да търся.

[gotemperor]

До gotemperor - не зная къде точно е проблема. Объркана съм, обаче знам, че винаги съм показвала в началото интерес към мъжете, които съм харесвала. Не е вярно, че ме е страх от високорангови мъже и че няма да се класирам. 
Според мен проблема е, че много често аз правя първата крачка и затова намирам такива мъже. Правя така, защото ми е интересно как ще реагират и ми е по-забавно. Тогава ми е най-интересно, в началото, когато се опознаваме. Такъв ми е характера. Нетърпелива съм и не мога да чакам много дълго. Бързам и често говоря необмислено. Знам, че понякога говоря неща, които не ги мисля. Просто съм повлияна от емоцията. Обаче ако мъжът до мен ми прости, той ми пада в очите. Често се съдя сама себе си, че сама съм се държала така. Мисля, че много често критикувам себе си и другите. Казвали са ми го. Понякога съм си мислила, че някои хора ме мразят, че ми се сърдят и не ме обичат, но впоследствие след думите и действията им аз разбирам, че всъщност не е така. Но обикновено аз вече съм реагирала негативно предварително, защото аз много бързо реагирам и бързо се изнервям и разстройвам. Искам това да променя в себе си. Много лесно се влияя от това което се случва около мен. Може да зная много добре какво трябва да кажа и как да се държа, но когато примерно трябва да го кажа, когато късаме с гаджето, аз се разстройвам, даже един път бях се разплакала, въпреки че аз иницирам приключването на отношенията. Може да не ми вярвате, но съм убедена, че въпреки, че аз го правя, а не той, на мен ще ми бъде много по-тежко след раздялата.
Другото, което е, бяхте казали, че не правя компромиси. Случвало се е да помогна понякога на гаджето си за нещо, или на приятелка. Тогава така съм го почувствала. Казала съм, примерно на приятелка, аз съм с нашите, искаш ли да те закарам, или при по-бившето гадже - имаш проблем или затруднения с парите, няма проблем, аз ще ти помогна. Но тогава съм го казала за момента. Не че искам винаги само аз да помагам. Но веднъж направя ли компромис хората вече стават нахални. Малко да има помогнеш и вече ти се качват на главата. Когато искам да покажа обич и да направя подарък или да покажа, че някой има подкрепата ми, те очакват винаги да правя така и даже следващия път искат повече. Когато примерно искам да почерпя колегите, съучениците или искам да помогна с организирането примерно на някое събитие, защото на мен ми прави това удоволствие, другите го мислят за лицемерно, че едва ли не се подмазвам, или може би дори, че съм будала. Затова казвам, че когато инвестирам емоции, време и какво ли още не, често аз не виждам това да се оценява. Поне преди. В училище не се разбирах с класа си, защото бях различна от другите, имах различно мнение, но не исках да се променя и да бъда като тях. И сега продължавам да правя каквото си искам. Обаче от няколко години забелязвам, че хората забелязват в мене качества и харесват как се държа. Започват да оценяват усилията ми и даже често ме питат за съвет, а аз много обичам да давам съвети и да помагам. И отношенията ми с мъжете може да си приличат, но аз усещам, че с всяка следваща аз се чувствам по-добре. Сигурна съм, че ще знам, когато това е човека, че ще го усетя, както разбрах, примерно, че на това място искам да работя, с този колектив, не искам да се местя и да търся други хора, защото тези ми харесват, допадат ми много, въпреки че знам другаде може да бъде по-хубаво, но аз не искам да търся.

Авторке, това за високоранговите мъже го кажи на Стоун - той изказа това предположение.
Ти би трябвало най-добре да знаеш какво ти куца във връзките, ние можем само да предполагаме.
Ако все пак сегашното ти положение не ти харесва, най-добрия съвет който мога да ти дам е да промениш нещо в действията си. Ако правиш едно и също няма как да очакваш коренно различен резултат.
От написаното ми прави изключително лошо впечатление колко много се влияеш от другите. По-голямата част от поста ти е описание на какво мислели другите за теб + лека критика към хората, как очаквали като направиш жест/компромис да го повториш, пък ти сама казваш, че когато мъж направи компромис и ти ПРОСТИ ти пада в очите... двоен аршин.
Виждаш ми се много млада и с големи очаквания към света - да "усетиш" твоята работа, твоят мъж - айде, за мъжа как да е, но за работата звучиш като пълна глезла.
Работата е необходимост, за да можеш да си плащаш сметките. Ако успееш да я превърнеш в удоволствие - още по-добре, но на първо място трудът е необходимост, особено ако си над 20.
Успех ти пожелавам все пак във връзките ти и дано намериш това, което търсиш.

Роял, след няколко години ще бъда на 30. Все пак предлагам да не разводняваме темата с подобни въпроси.