Дълбоки размишления за връзките

[BattleMage]

Аз съм вече на 33. Баща ми е на години вече и здравето му след 40 години алкохолизъм, според моите усещания на база на неговото поведение, е като бомба с часовник. Той напира за внуци защото от еволюционна гледна точка, усеща че ще си отиде от този свят, без да знае дали гените му ще приключат с мен. Това не му дава мир. Аз не съм бил планирано дете. И ако трябваше да съм, то може би никога нямаше да се родя.

От моя опит, на мене лично, повечо жени са ми скучни и освен за ебане, за друго не стават. Затова съм сингъл. Не се обвързвам с някоя колкото да имам редовен секс, а след това да презирам себе си, че не заговарям толкова други мацки които ме кефят. Просто нямам желание да ги заговоря, когато ташаците ми са празни.

Когато съм сам със себе си и сравнявам периодите в които съм с жена и имам редовен секс - срещу периодите в които нямам редовен секс, но се запознавам с много нови мацки, то тогава е когато се чувствам по-жив и доволен от себе си. Дори и да стоя седмици или месеци понякога без секс, чувствам растеж и енергия, които не присъстват при редовния секс. Връзка си заслужава, - единствено, ако има взаимна любов в която и двамата инвестирате. Краткотрайни връзки, може да изглеждат загуба на време, но всъщност не са. Tе са удоволствие и тренировка на социалните умения и уменията да съблазяваме, уменията в леглото и тн. Пък и нали затова е живота. За да оближиш и меда.

В случая, като подбирам толкова, донякога съм изгубил способността да се обвързвам. Друго си е дядо ти който на 16 се е запознал с баба ти и са заедно 60 години. Сега мозъците са свикнали на разнообразние и винаги усещаме че може би има нещо по-добро или че ако се обвържем сега, ще загубим потенциално в бъдеще. Затова се увеличават шансовете да си седя ерген, - докато не се намери истинска любов, ако някога изобщо стане това, което е рядко. До сега съм обичал само 2 жени в живота си, и те пак - не са били подходящите за мен.

В крайна сметка, ако говорим за целта на живота, която е да оцеляваш и да се размножaваш, много хора не го мислят много и са доволни на това което съдбата им предостави като партньор. Може би е по-добре за хората които са от тях и не знаят за този форум. Те се нагаждат се и си кротуват, понякога в нещастни връзки, и затова за жалост, след това има разводи и деца без бащи, но повечето се надяваме че не са такива.
От еволюционна гледна точка, ако имаш дете, то ти си изпълнил мисията в този живот, която е да се размножиш (и да го отгледаш, - морално погледнато). И от там идва клишето, че един мильонер без деца, може да е по-малко щастлив от кварталния автомеханик с 2 деца и куче, но нека се сравняваме единствено със себе си, защото идва следния въпрос.

Въпроса е по най-важното за теб? Кога е правилният момент? И можем ли да балансираме нещата така, че да преценим кога е момента и с кой човек, и дали няма да го пропуснем и после да съжаляваш или да избираме и пак да съжаляваме.
Ако имаш пари и ресурси, вероятно не би го мислил кой знае колко. Богатите хора имат много на брой деца. Но морално ли е да пръскаш семето си наред? Вероятно не, но от еволюционна гледна точка е ок, след като децата ти няма да гладуват. Важното е гените да продължават. Когато станем богати, и ние няма да го мислим толкова.
Аз смятам че всяка обичаща се двойка трябва да има деца, това е плодът на любовта. Но ако това не се случи и остареем сами, единствено любопитството ще ни остане какви биха били нашите деца.
Реално това е обширна теория която показва моят птичи поглед над нещата. В реалния живот нещата могат да станат много запленети и сложни.

Извода е при всички случай, да си горд със себе си за решенията които вземаш във всеки един момент.
Винаги имай самочувствието че това е най-доброто решение което си взел.

Не поглеждай назад.

Един ден слънцето ще изгастне, вселената ще свърши в даден момент и земята няма да съществува. Това дали си продължил гените си няма да има никакво значение.

[The_Doctor]

Темата е доста обширна. Много от нас, които просто сме си родени коцкари е трудно, а може би и невъзмонжо да спрем с тази си дейност. Някои са започнали да пикапят, за да си намерят приятелка, други за да се пречупят, трети заради емоцията и т.н. Съгласен съм с теб, че много от жените не стават за нещо сериозно. Но именно излизането с повече жени помага да разбереш психологията им, нагласите им и същността им и лесно да разбереш коя става и коя не става. Понякога това може да го усетиш още на първата среща само с няколко приказки. "Не стават" не значи, че са някакви парясници и уличници, а че очевидно не са годни да имат нормално семейство заради характерът си - прояви под каквито и да било форми. Както се казва "Живее се с хора". Пък и всеки прави грешки. Не пречи, ако някоя ти допада, да продължиш по-дълго да се срещаш с нея, пък с времете разбираш става или не става. Да, понякога това може да те ограничи да пикапиш или да се виждаш с други, с които имаш връзки от преди тази. Но с добра организация, логистика и виртуозност всичко е възможно    . А жена, която "става" е за всеки субективно понятие. За един е да го слуша и да е робиня, за друг е такава, която може да се бори с живота и няма да го остави в трудност и беда, за трети е кифлата от мола, за четвърти е олицетворението на майка му орлицата. Намирането на читава жена става именно, като се общува с много жени, излиза се по-срещи и все пак се анализира това, което преживяваш.
Същото може да се отнесе и за мъжете. Ако се загледаш сред обкръжаващият ни социум една не малка, а може би и огромна част от мъжете са тотални галфони, които нямат много мъжки качества. А още по-лошото е, че много от мъжете не рядко са и емоционално нестабилни. Също е пълно с пияници, наркомани, мързеливци и всякакви други, от които нищо качествено не излиза, а само проблеми и разруха. Доста голямо сходство има в това съотношение между мъжете и жените. В днешно време има адски много самотни жени. И това е именно поради липсата на мъжкари. Отива девойката на университет/работа и там и се умилкват разни колеги льольовци, готови да лазят в краката и. Излиза на заведение с приятелки и там ги няма льольовците, но пък има ръбове, които я гледат с жадни погледи, държащи чаша водка или бира. Прибира се девойката и си мисли, къде са мъжете - на работа/университета са женчовци, в заведението ненормалници.
Много хора създават токсични семейства или стоят в очевадно ужасяващи връзки поради ужаса, че ще останат сами. Именно много мъже са така. Двама мои съученици, тотални AFC-та се ожениха за момичета с буквално налудни разстройства. Даже нямат и деца. Друг пък се ожени за жена с близо 20г по-голяма от него, с която си загуби и девствеността и май и детето направи на сефтето си. Сега е с 30кг по-тежък и изглежда по-възрастен от нея. Други заради натиск от родители и роднини. В заключение - всичко трябва да се прави с акъл, не под влияние на емоции, страхове, порядки и т.н.

[crowolf]

Няколко коментара върху написаното от теб. Може да ти се сторят остри, но съм длъжен да ти представя друго мнение. Нали затова е форум.

От моя опит, на мене лично, повечо жени са ми скучни и освен за ебане, за друго не стават.

Това е тъжно. Чувал съм го и от други мъже. Аз не го виждам така. Може би защото съм любопитен да науча как функционира човекът насреща (дори човекът да е жена). Вероятно си срещал предимно повърхностни жени. Или ти самият нямаш достатъчно интереси в различни области, че да можете да достигнете до стойностни разговори или дейности.

До сега съм обичал само 2 жени в живота си, и те пак - не са били подходящите за мен.

Явно представата ти за това какво е любов е погрешна. Но това всъщност е нормално, защото повечето хора свързват любов със силни биохимични процеси в мозъка, най-често породени от необработени травми.

целта на живота, която е да оцеляваш и да се размножaваш

От еволюционна гледна точка е тази. Но малко по-нагоре в йерархията нещата се променят. Има хора, които съзнателно са избрали да не са родители. Сещам се например за John Cena, който наскоро някъде обясняваше, че е твърде фокусиран върху кариера и т.н. и не иска деца, защото не би могъл да им обърне необходимото внимание.

Отделно имаш велики личностни в историята, които са се отдали на наука например, които са дали своя принос за човечеството, но не са имали деца. А дори за някои от тях се говори, че са умрели девствени. Мислиш ли, че те не са изпълнили целта на своя живот?

И все пак не отричам, че биологията си е биология и тези мисли и стремежи напират дълбоко вътре. А това, че баща ти иска да имаш деца, не означава, че само заради това трябва да бързаш да си намериш жена, която да ти роди. Важно е ти да си готов. А според мен в нашето време 33 не е твърде късно, та дори може да е рано.

Въпроса е по най-важното за теб? Кога е правилният момент? И можем ли да балансираме нещата така, че да преценим кога е момента и с кой човек, и дали няма да го пропуснем и после да съжаляваш или да избираме и пак да съжаляваме.

Като за начало screen-ваш за wife material. Което става и ще става все по-трудно, благодарение на глупавата американска култура и пропаганда. Но все още има свестни момичета тук-таме. Може би не са най-сексапилните или най-съблазнителните. Но ги има.

от еволюционна гледна точка е ок, след като децата ти няма да гладуват.

Струва ми се, че не си даваш сметка колко голяма отговорност е родителството. Не мисли само за това, че ако станеш баща си сложил тикчето на този житейски казус и вече ще ти е мирно на главата. Помисли и за това, че това дете, за да му е добре в живота, трябва да има здрави основи, възпитание, добра семейна среда и т.н. Защото ако ги няма, после хем на него ще му е по-кофти, хем и ти ще имаш допълнителни проблеми. И евентуално всички останали по веригата.