Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Юли 07, 2020, 17:36 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

"Дължа успеха си на това, че никога не давах и не приемах извинения." - Флорънс Найтингейл

Екипът на pickup-project организира пикап обучения. Не се колебай! Запиши се сега!
Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
Автор Тема: Едно успешно съблазняване  (Прочетена 12226 пъти)
WomanWorth
PuP Lady
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +148/-169
Неактивен Неактивен

Публикации: 352



Профил
« -: Март 14, 2011, 02:51 »

Не ме питайте защо искам да споделя тази история. Може да е от гордост и желание за признание на майсторството ми. Може би е изливане на потиснато чувство за вина заради това, което сторих на друга жена, момиче, на което наистина държах. Най-вероятно си е хомогенна смес от двете.
Жена съм. Би трябвало да сте се досетили досега по никнейма и многословието ми. Млада съм, в интервала на ранните 20+. Отраснала съм в красив черноморски залив, на стотина километра южно от ароматите на Нефтохим. Преди няколко години успях да вляза в престижен университет в столицата, в който още се обучавам. Всичко това има значение, иначе не бих рискувала да се издам с толкова много информация.
По-миналата година се откопчих от първата си връзка. Беше тежка, научи ме на много, за което благодаря искрено на задника, с която я преживях. Платих си скъпо, но спечелих повече, отколкото дадох, и най-вече, запазих останалото си достойнство, като първа дадох ритника, с който се сложи край.
Реших, че няма смисъл изобщо да се влюбвам отсега нататък.
В университета си, по времето, когато започват събитията, бях част от едно доста здраво и неделимо трио от женски пол. Не съм от контактните и не си падам по много повърхностни запознанства. Затова останах дълго време неутрална, когато една от другите редовни посетителки на лекции започна да прави все по-тесни кръгове около моята скамейка и си търсеше тема за общуване с мен. В крайна сметка установих, че е искрена, пряма и добра до границата на простодушна наивност, и се сприятелих с нея. Обикнах я. Тя беше като характер лека и въздушна. Истинско детенце. Обожаваше да говори пълни безсмислици и преливаше от емоции, което искрено ме сгряваше. Имам известна слабост към заемане на доминантна, "закриляща" позиция, и тя беше идеалното средство за утоляване на тази ми потребност.
Новата учебна година донесе и няколко нови лица като преподаватели. Още от първия път, когато влязох в упражнението, което той водеше, изпитах истинска и интензивна... неприязън. Преподаваше добре, ясно и разбираемо, но имаше навика да дава внезапни контролни, към които съм меко казано алергична. Разбрах, че няма как да стане по директния начин за изкарване на отличен за семестъра, затова реших да прибягна до любимия ми метод на пълно подмазване.
"Искрен" интерес към предмета. "Искрен" интерес към лекциите. Няма пропусната. Участие в упражненията. Доклади. Мазни усмивки. И пищови за внезапните контролни и колоквиуми.
След което изведнъж нещата станаха адски лесни. Асистентът взе, че прописа във форума на университета. Влязох в контакт с него на лични съобщения. Знаех си границите, знаех си как да спазвам точно необходимата дистанция, за да не влизам в морален конфликт със себе си, но в крайна сметка си вкарах жесток автогол.
Чели ли сте Тери Пратчет? В серията му книги за Нощната стража има герой, наречен капитан Керът. Този човек беше живо негово въплъщение. В него нямаше нищо егоистично, себично или дори поне малко лицемерно. Беше като ходещ учебник по етика. Идеалист, с чувство за дълг, семейно ориентиран, искрен. Споделяше ми много неща, за много други се досетих сама. Постепенно разбрах, че като мъж той изобщо нямаше нужда да бъде оценен по някаква десетобална или каквато и да е цифрова скала. Двойка, тройка или десятка, няма значение. Той просто си беше мъжът, в когото се влюбих и с който реших да си прекарам живота. Дотам.
ОК, дотук проблем никакъв, всичко, което се искаше от мен, е да търпя още няколко месеца, да си взема изпита и тогава вече щях да му кажа спокойно какво изпитвам. Добра актриса съм, нямаше да се издам и да го притесня.
И тогава моята прекрасна, обичана приятелка реши да ми сподели, че е влюбена. В асистент. В моя асистент. В... нашия асистент.
Не казах нищо особено. Прибрах се у дома и след 2 седмици вече имах готов отговор на въпроса: тя или аз. Асистентът също се беше влюбил. В чифт красиви бадемови очи. Нейните.
Тогава направих първото си много важно решение. Отидох и й казах директно:
- Аз обичам същия човек, но виждам, че той харесва теб повече. Ще се боря той да тръгне с теб.
Бях болезнено искрена. Реших да тегля една майна на моите собствени чувства. Защо да се боря за него и да рискувам да загубя и двамата, когато имах шанс да имам и двамата като приятели?
 Изпитът мина. Станах сватовница. Майката на момичето беше студена, ревнива жена и не понасяше идеята някакъв 30-годишен мерзавец да отмъкне детенцето й. Затова аз бях алибито. Идваха да се натискат в моя дом. Там си гукаха, гушкаха, а аз седях и се мъчех да се радвам.
И забелязах нещо странно. Гукаше основно ТЯ. Когато той се опитваше да й говори нещо сериозно за бъдещето им, тя само пърхаше с мигли и сменяше темата. Не искаше да чуе какво той желае, към какво се стреми. Криеше връзката им. Лъжеше всички около себе си. И това беше много трудно за г-н Морал и отговорност. В крайна сметка осъзнах, че той ще страда с нея.
ОК, ОК. Дотук беше скучната част, момчета. Споко, никакви сапунки повече.
Докато си седях отстрани, стигнах до два извода:
1. Аз обичам и двамата.
2. Аз бих спала и с двамата.
Стигнах съвсем естествено до това решение. Наистина. Винаги съм имала оная толкова възхвалявана дамска би-жилка и секс с жена беше, ега ти, най-естественото решение на тоя свят. А и имах чувства към нея. Красивите бадемови очи с пърхащи мигли са много мощно оръжие, момчета, не го подценявайте.
Поканих ги и двамата у дома лятото. Спомняте си къде живея, нали? Покрай моето селище има 2 къмпинга, прочути перли на Черноморието. На 500 км. от студените майки, клюкарещите колеги и мръсния софийски климат. Уговорихме се за август.
Първо дойде тя. Беше възхитена. Откъсната от естествената си среда, сред жега, топли нощи, леки облекла и секси фотосесии на легла-шезлонги, тя тотално се отърси от всякакви задръжки. Аз бях идеалният кавалер, в своята собствена среда. Алфа.  В същото време обаче бях и жена, нейна приятелка. Разбирате ли? Тя пред мен може да се държи както си иска. Да се закача, да се съблича, да ме прегръща, всичко е морално и позволено, защото аз съм жена и не представлявам заплаха. Няма как да я съблазнявам, нали? Неее.
Когато той дойде, сцената беше подготвена. Въпросът беше как учебникът по етика ще реагира. Моментът беше много сериозен. Разчитах на мъжката му природа. Когато дойде, започнах да го свалям. Използвах нег "На мъж не се разчита". Така разсмивах и двамата, а и подсилвах атмосферата на заговор между мен и нея. Все пак той не знаеше, че и двете го сваляме... за нея, тя мислеше. Имахме си наша "тайна". Ние, жените.
Първата нощ беше тежка. Тя отиде в другата стая при него. Гушкаха се, но не са правили нищо друго.  Приятелката ми беше девойка и не се даваше лесно. Аз обаче останах сама в спалнята си, признавам, че плаках, чувствах се изоставена.
На сутринта говорих насаме с него. Призна ми, че не вижда бъдеще с нея. Искал дечица, семейство и зрял партньор - неща, които тя не може да даде. Изслушах го разбиращо и му казах да не се тревожи. Щом аз съм готова за семейство и деца на тази възраст, сигурно и тя...
Мръсна, подла кучка, такава бях в онзи момент.
След два дни той направи онази малка стъпка, която тласна и двамата в капана ми. Призна й, че не бива повече да я мъчи и че трябва да се разделят.Когато кажеш на влюбено момиче, че не я желаеш, инстинктивно тя се вкопчва в теб като мида за скала и е готова на всичко, за да си с нея.
В момента на раздялата бяхме навън, в квартал на градчето, отдалечен от дома ми. Бях тактично останала встрани, но когато видях, че разговорът е приключил, се втурнах като добра приятелка да я утешавам. Беше се сгушила в мен по целия път към къщи, а нашият мъж вървеше гузен няколко метра след нас. Разсмивах я всякак, дори измислихме вуду заклинание "Нека в ужас, в изненада вечно този мъж да страда". Ммм...
На следващата вечер предложих нощно къпане на един от къмпингите. Тук можете да затворите очи и да оставите на въображението си да рисува картината, която аз пропускам. Мога само да кажа, че липсата на опит при нея се наваксваше с ентусиазъм.
Всичко ОК... но на втория опит след 3 вечери тя ни спря. Ревнувала от мен.
Беше назрял моментът на истината.  Дадох игнор и на двамата. Прибрахме се мълчаливо. Отидох в празната си стая, без да кажа нищо. Привидно разстроена.
След малко той влезе. Знаех, че ще дойде да ми се извини. Просто му е в природата. Прегърнах го и му казах, че му прощавам, разбирам го и искрено се надявам, че той ще намери перфектната за него.
Пауза. После той пророни:
- Не говори за това.
- Защо?
- Ами... просто това, перфектното човече... седи пред мен.
Лъжеше се. Има хиляди жени, по-хубави, по-умни и най-вече по-честни от мен.
Но едва ли някога ще има друга, която да го обича повече.
Не че има значение за вас... но наскоро двамата говорихме сериозно. Май пак ще каним хора другата година. Август месец.
Този път няма да съм гола. Ще нося бяла рокля.




Активен

UnnD
PuP Форум Сенсей
****

Репутация: +71/-36
Неактивен Неактивен

Публикации: 319



Профил
« Отговор #1 -: Март 14, 2011, 08:38 »

- Аз обичам същия човек, но виждам, че той харесва теб повече. Ще се боря той да тръгне с теб.
Бях болезнено искрена. Реших да тегля една майна на моите собствени чувства. Защо да се боря за него и да рискувам да загубя и двамата, когато имах шанс да имам и двамата като приятели?
 
Много доблестна постъпка, особено за жена! Поздравления (за сега)

Щом аз съм готова за семейство и деца на тази възраст, сигурно и тя...
Мръсна, подла кучка, такава бях в онзи момент.

Това е най-важният и поучителен момент в историята!

Иначе поздравления за борбата ти, макар и по такъв начин. Дано да ви потръгнат нещата и наистина да се окажите един за друг, за да си е заслужавало "майсторството" ти за това, което си сторила на момиче, на което "наистина си държала" ...
Активен

Успял мъж е този, който може да задоволи всички желания на една жена. Успяла жена е тази, която може да си намери такъв мъж.
"Човек е най-малко себе си,когато говори от свое име. Дай му маска и ще ти каже истината." Оскар Уайлд
Нищо в този откачен свят не е вечно, дори проблемите ни.
vakaken
PuP Форум Гуру
*****

Репутация: +96/-24
Неактивен Неактивен

Публикации: 545



Профил
« Отговор #2 -: Март 14, 2011, 08:40 »

Много интересна история. Може би не е това най-важното, но мен ме интересува - учила ли си психология по-задълбочено или тези манипулации се основават на социалния ти опит? Или може би комбинираш двете?

Иначе изводът е много хубав и надявам се полезен за всички - когато искаш нещо, можеш да го постигнеш независимо от ситуацията. Ти си прелъстила г-н Етика с характер. Ако му се беше хвърлила в краката, плачейки колко го обичаш ефектът би бил коренно различен. Но въпреки че това най-вероятно е било първичното ти желание, ти си показала сдържаност, себеуважение и завиден самоконтрол, което е донесло успеха ти.

Честито, желая ви дълго и светло бъдеще заедно!
Активен
hipopotam
PuP H4ck3R
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +123/-61
Неактивен Неактивен

Публикации: 421


Профил
« Отговор #3 -: Март 14, 2011, 20:03 »

Поздравления за разказа (приказката). Добре изпипана, точно в стила на силно въздействащите истории които даже понякога преминават в любовни романи.
Ако се поошлайфа малко, ще стане направо като за дамско списание.
И както съм почнал с литературната критика да направя дето се вика един аматьорски анализ.

Не ме питайте защо искам да споделя тази история. Може да е от гордост и желание за признание на майсторството ми.

Ако говорим за интригантството - наистина може и да се признае известна умелост. Но до майсторска степен мисля, че още има какво да се постигне. А пък и чак повод за гордост ...

Преди няколко години успях да вляза в престижен университет в столицат
Но едва ли някога ще има друга, която да го обича повече.
Типичната заблуда на типичната кифла.

Не че има значение за вас... но наскоро двамата говорихме сериозно. Май пак ще каним хора другата година. Август месец.
Този път няма да съм гола. Ще нося бяла рокля.
Може  и да я носиш, но според мен трябва да се замислиш преди да си наденеш роклята.
Историята както казах е добре измислена, но само до там, за мен си е полуеротична фантазия. Но ето какво би трябвало да се замисли главната героиня:
1. Подтика да се активизираш е било признанието на твоята приятелка, ако не е била тя, може би увлечението към въпросният асистент би изчезнало
2. Надали 'свитата' ти колежка не се е досетила каква интрижка си и завъртяла, а както сама каза - тихите води са най-опасни, кой знае какво може да измисли.
3. В момента си 20+, ама скоро ще станеш на 20+++, а г-н Асистента ще продължи да се радва на младите 18+ попълнения, щото на женорята им е присъщо да се влюбват в авторитети (дори да са обикновени Асистенти), и кво прайм като следващата хиена го награби?
4. В следствие от т.3 у теб ще се породи мания, че във всяка следваща група студентки ще има поне 2 (или повече) влюбени в твоя мъж. Представям си ако закъснее 10 мин или реши да отиде с приятели на бира как ще се чувстваш ти, препрочитайки по-горният си разказ.  Засрамен

Та понеже не съм жена, пък се разглаголствах, да лепна и едно заключение: Имаш фантазия, имаш желание, продължавай да пишеш.  Намигване

Активен

Странно нещо са жените. Слагат си изкуствени мигли, коси, гърди, нокти. Гримират се с часове!!! А накрая се оплакват, че няма Истински мъже Усмивчица
GreenHooliganXL
PuP Contributor
PuP Форум Майстор
*

Репутация: +91/-28
Неактивен Неактивен

Публикации: 262



Профил
« Отговор #4 -: Март 15, 2011, 00:54 »

Не лепете така етикети, няма значение.

Ето затова жените сте изключителни същества притежавате някаква нотка на съвест и любвеобилност, прочутият "Майчин инстинкт". Докато ние обичаме да гоним нагона си и в повечето случаи сме първични в което няма нищо лошо, заложено е в нас да бъдем такива. Едно пояснение към не разбралите че жените след 20+ Търсят БАЩА, а под 20 търсят любовник. Браво.
 
Активен

?Never apologize for having high standards. People who really want to be in your life will rise up to meet them.?
?    Unknown
WomanWorth
PuP Lady
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +148/-169
Неактивен Неактивен

Публикации: 352



Профил
« Отговор #5 -: Март 15, 2011, 01:14 »

Хм...  Усмивчица
Очаквах това. Даже се чудя как досега само един мъж се усъмни в истинността на описаното.
Историята звучи неправдоподобно, може би на места граничи и с розовите романи, съгласих се.
Точно това е най-солидното доказателство, че е лична и преживяна.
Ако някой тръгне да измисли история, и я напише с цел да заблуди околните, че е истина, той никога не би се осмелил да опише нещо подобно. Ще стане за смях.  Усмивчица
BTW анализът не е аматьорски. Циничен, да. Но цинизмът предполага и откровеност, а откровеността винаги се оценява. Благодаря най-вече за първите 2 от 4-те точки, описани към края. Трябваше да започнеш с тях. Точно върху тях съм мислила най-много. За първото от описаните неща си прав. Чувствата ми не бяха временни, но бяха дълго време съзнателно потискани. А така боли. Много. И момичето наистина наля точното количество сол в раната, което беше нужно.
Когато окончателно решихме да тръгнем, трябваше да реша каква да бъде политиката ми по отношение на нея, предвид доста острата и бурна реакция, която това обидено и наранено същество демонстрира. В крайна сметка реших, че най-разумно е да го оставя да се вижда сам с нея, когато пожелаят. Не питах нищо за нея, той идваше и споделяше сам. Знаех, че в ревността си тя ще се вкопчи в него и няма да признае връзката ни. Ще се опита да си го върне и така ще постигне едно от двете неща:
- той ще поддаде и така ще се отърва от много бъдещи проблеми с човек, който явно не ме заслужава;
- или ще се държи като мъж. Ще бъде наранен от това, че неговите чувства към мен се омаловажават и подценяват и няма да желае да се вижда с нея.
В крайна сметка се оказах права в очакванията си. В началото искаше да се виждат, за да й е по-лесно да го преодолее, но не успя. Тя остана настроена негативно към мен, смяташе, че той не знае какво иска и му го казваше в очите. Започна да я отбягва съзнателно и накрая контактите спряха.
За т. 3 и 4... водя същата политика. Ревността не води доникъде, тя загрозява, изкривява действителността и отблъсква.  Единственият изход е да запазиш хладнокръвие и при повод на ревност да не забравяш, че за да си се доверил на тоя човек, по дяволите, значи има защо.



Активен

slayer
Forum Admin
PuP Форум Шампион
*******
*******

Репутация: +640/-60
Неактивен Неактивен

Публикации: 1588


Профил WWW
« Отговор #6 -: Март 15, 2011, 12:40 »

Това дали историята е измислена или не няма да коментирам - искам да ви обърна внимание върху 2 други неща.

1. Таймфреймът на цялата "свалка". По мои изчисления /трудни - защото автократа не влиза прекалено в детайли/ цялото "събитие" отнема близо година, а може би и повече.
Фактите са следните - 1 мъж на 30 г., и две момиченца на по 22 г. /приблизително/. Този мъж близо 1 година не прави секс, щото първата шматка е "девойка" и не се пуска, но пък се натиска с него където и падне, а второто момиче чака "удобно" своя миг. Следват драми - основно осигуряване на терен - я в нейния апартамент, я на морето... но разбирате ли секс няма... ебаси... /не забравяйте фактите - имаме "мъж" на 30 г./ Драматизмът е пълен и при последвалия обрат:
Цитат
На следващата вечер предложих нощно къпане на един от къмпингите. Тук можете да затворите очи и да оставите на въображението си да рисува картината, която аз пропускам. Мога само да кажа, че липсата на опит при нея се наваксваше с ентусиазъм.
Всичко ОК... но на втория опит след 3 вечери тя ни спря. Ревнувала от мен.

Момиче, което толкова много се пази и се дърпа от мъжа, който обича - извъднъж се отдава на разврат с приятелката си и "гаджето си", на който се е дърпала в последната половин година. След това е брутално отрязана - въпреки големия си ентусиазъм Усмивчица.

И момиче номер 2 - печели "великият мъж", който се мъкне 1 година с почти 10 г. по-малки от него шматки за 1 път, при това, съвсем не сигурен секс. Скоро ще се женят... след 2-3-4-5 г. ще се разведат разбира се и т.н.

Та мисълта ми беше таймфреймът - някакви огромни периоди от време, в които 3 субекта лъскат здраво... в името на голямата любов. От една страна и мъжът, който се мъкне толкоз време за нищо и момичетата, които толкова са изпаднали по него - все едно е супермен - всичко това е нашето социално програмиране. И пак се сещам за онази толкова хубава статия, която Начко пусна наскоро. След 3-4-5 г. тези хора няма да се понасят - обаче са се гонили 1 година, а може би и повече... драма!

2. Другото нещо, заради, което "намразих" Усмивчица авторката е:
Цитат
Искрен" интерес към предмета. "Искрен" интерес към лекциите. Няма пропусната. Участие в упражненията. Доклади. Мазни усмивки. И пищови за внезапните контролни и колоквиуми.
След което изведнъж нещата станаха адски лесни. Асистентът взе, че прописа във форума на университета. Влязох в контакт с него на лични съобщения.

Ебаси интересаджийката... как може толкова "искрен" човек да говори за любов и за това, че ще обича най-много... да не забравяме и плановете по-натам:
Цитат
1. Аз обичам и двамата.
2. Аз бих спала и с двамата.

На това му се вика - чиста и свята любов... 'ко да праиш - на "супермена" може само да му завиждаме за жената, за която ще се жени... живи и здрави.
Активен

I'm a very special kind of monster
priZdrachna
PuP Hero
PuP Форум ЗвЕзДа
*
*
*
*

Репутация: +694/-252
Неактивен Неактивен

Публикации: 4336



Профил
« Отговор #7 -: Март 15, 2011, 13:37 »

Страхотна история... Много ми хареса... Поздравления... Човешката природа е илюстрирана в цялата й пълнота и завършеност с всичките й слабости и девиации...

Не ме питайте защо искам да споделя тази история.
Не те питаме, ние знаем...

Може би е изливане на потиснато чувство за вина заради това, което сторих на друга жена, момиче, на което наистина държах.
Моля те, без излишна скромност, в теб няма и грам чувство за вина. Ти просто смяташ, че си получила заслужено онова, което ти принадлежи и нещата просто са дошли на мястото си след като само за момент са тръгнали в грешна посока... Какво да се прави, случва се и на най-добрите да се объркат, простено да му е, нали все пак си му отворила очите...

Ти искрено си държала на малката софиянка..докато не ти се е намесвала в сметките и в плановете, докато не ти е пречела - в момента, в който застава на твоя път - няма и помен от приятелството, което и без това между жени е малко като НЛО - всеки е чувал за него, но никой не го е виждал...

В крайна сметка установих, че е искрена, пряма и добра до границата на простодушна наивност, и се сприятелих с нея. Обикнах я. Тя беше като характер лека и въздушна. Истинско детенце. Обожаваше да говори пълни безсмислици и преливаше от емоции, което искрено ме сгряваше. Имам известна слабост към заемане на доминантна, "закриляща" позиция, и тя беше идеалното средство за утоляване на тази ми потребност.

Ето това е основата за всяко чисто и свято приятелство - да презираш човека до себе си и да го ползваш като инструмент за утоляване на собствените си его-ориентирани потребности...истински урок по приятелство ни дава авторът...
От километри личи за колко по-добра от нея имаш себе си....о, Господи, та ти си я взела под крилото си, покровителствала си я, била си там всеки път, когато е имала нужда да излива безмислените си брътвежи и дори си се правила, че слушаш какво говори - харчила си от времето и енергията си, паднала си на типично женското й наивно емоционално ниво, а тя така да ти забие ножа в гърба! Да си въобрази, че може да се влюби в твоя мъж - онзи, с когото ти си планирала да изживееш живота си... Не! Жени като теб не си оставят магарето в калта, те няма да са те, ако пожелаят щастлив живот на жената, която е била избрана вместо тях и на мъжа, който е избрал друга... Те ще бъдат там, ще покровителстват, ще улесняват, ще им се скъса сърцето, но ще седят и ще наблюдават, ще са в центъра на събитията, ще катализират процесите, а понякога просто търпеливо ще седят и ще чакат...и когато моментът узрее, ще нанесат удар и ще излязат победители с търпението и постоянството си...защото Егото им няма да позволи друга да има това, което те смятат, че заслужават...
Не може някакво си наивно детенце, люляно в копринена софийска люлка, да получава просто така наготово всичко, за което ти си се борила, идвайки от китното черноморско селце, нали...знам, мила, ужасно е, преживявала съм го, когато буржоазията на Ватерлоо идва с мерцедес на лекции, а ти трябва да обясняваш, че Будапеща е столицата на Унгария, а не на България...

Той просто си беше мъжът, в когото се влюбих и с който реших да си прекарам живота. Дотам.

Няма и нужда от повече...нищо друго няма значение, ти просто си решила и точка. Мнението на околните е важно, само и единствено когато съвпада с нашето собствено...в противен случай...ъъъ, противен случай ли, няма противен случай...

И тогава моята прекрасна, обичана приятелка реши да ми сподели, че е влюбена.
Безкрайно любопитно...значи ти до този момент не сподели за дългата си кореспонденция във форума, за чувствата и плановете си, на момичето, което е толкова прекрасно и обичано от теб и на което ти толкова много държиш...

Тогава направих първото си много важно решение. Отидох и й казах директно:
- Аз обичам същия човек, но виждам, че той харесва теб повече. Ще се боря той да тръгне с теб.
Бях болезнено искрена. Реших да тегля една майна на моите собствени чувства. Защо да се боря за него и да рискувам да загубя и двамата, когато имах шанс да имам и двамата като приятели?
- да, бе! защо наистина...
А че си теглила една майна на собствените си приятелски чувства към нея, личи от целия последващ разказ...

Изключително...все още не мога да реша дали типично доминантната ти и егоистична природа ти е позволявала в този момент да вярваш, че ти имаш пълно право да си там и да присъстваш като свидетел на отношенията им и в техния ход да решиш с кого от двамата какво ще правиш или още тогава си мислила, че това е пътят към отстраняване на съперницата и отваряне на очите му за това колко е неподходяща тя паралелно с узряването на мисълта у него затова колко подходяща си ти...
..в едно обаче съм сигурна - мисълта "Ще сложа кръст на чувствата си и ще помогна на добрите ми скъпи приятели да бъдат много щастливи заедно, а ако Господ даде един ден ще стана кръстница на децата им" ти е чужда, както на вълка са му чужди рецептите за вталяване на Пиер Дюкан с овесени трици...

Аз не мога да разбера - толкова ли е трудно да кажеш на глас, да признаеш пред себе си - реших, че няма да оставя нещата така, а ще се боря да имам мъжа, когото мисля, че заслужавам - защо трябва да се правим на излишно благородни не разбирам...

Плашещото в такива характери е, че те наистина не вярват, че правят нещо лошо - те наистина смятат, че отварят очите на другите за огромните грешки, които са щели да допуснат, ако не е била благородната външна намеса... Егоистичен, разглезен от родителите си характер, получавал винаги всичко, което посочи, вероятно единствено дете...

Та да продължим натам...разбира се, малката софиянка е била твърде глуповата и слабохарактерна, за да се противопостави на твоята намеса в техните отношения, пък и тогава още е вярвала, че вълкът е бил готов да яде трици в името на вечното неразделно приятелство...

Идваха да се натискат в моя дом. Там си гукаха, гушкаха, а аз седях и се мъчех да се радвам.

Твоят любим сериозен мъж на 30 години няма ли си собствено жилище, а има нужда да ходи по студентските квартири да се натиска с гаджетата си пред приятелките им?

Когато той се опитваше да й говори нещо сериозно за бъдещето им, тя само пърхаше с мигли и сменяше темата. Не искаше да чуе какво той желае, към какво се стреми. Криеше връзката им. Лъжеше всички около себе си. И това беше много трудно за г-н Морал и отговорност. В крайна сметка осъзнах, че той ще страда с нея.

ХвалА на такова приятелство и всеотдайност!
Боже, каква глупачка е тя (историята мълчи какво прави капитан Керът в прегръдките на такова семпло и простодушно девойче, но за какво са приятелите и отличните студентки, ако не за да поправят чуждите грешни избори)...добре, че си осъзнала, че той ще страда и от алтруизъм си го спасила от брътвежите на тази наивница, която си позволява да не иска да се жени и да има деца, докато е все още студентка...чужд й е на нея провинциалният стремеж да се задомиш за софиянец още преди обличането на тогата...все пак дори с престижна диплома от Медицинска академия е много трудно да започнеш добра работа, ако нямаш връзки и контакти...виж, друго си е, ако мъжът ти е асистент...примерно...

В целия ти разказ личи едно зле прикрито презрение към нея и собственическо отношение към него - онзи, с когото ти вече си решила какво да правиш и нищо и никой не може да застане на пътя ти...няма нито едно светло и позитивно чувство...и разбира се, гордост как добре си ги изиграла и двамата...

Докато си седях отстрани, стигнах до два извода:
1. Аз обичам и двамата.
2. Аз бих спала и с двамата.


През цялото време ти си имала връзка с тях...а не те един с друг...каква заблуда е да си мислят някакви двама души, че евентуално изпитват нещо един към друг и да поискат да правят планове, без да включат теб в сметките си...

Историята също така мълчи какво прави г-н Морал Етиков в компанията на две жени на морето - една, с която официално има връзка и уж крои планове за има-няма до края на живота си и една, която й се води най-близка и обична приятелка и която най-безцеремонно го сваля, негва и се пече по монокини, защото не иска да оставя мокрия бански да съхне на гърдите й...прекрасните гърди, които са нон стоп под носа му...
Малко ли хотели има по черноморието ни, та точно до твоята къща опряха...забележително...

Мръсна, подла кучка, такава бях в онзи момент.
Спокойно де, разбрахме, няма нужда от хвалби...

Ревнувала от мен.
Черна неблагодарност...ти толкова много да направиш за тях, да ставаш ням свидетел на заблудата, която наричат любов, да ги успокояваш, да им дадеш къщата си и да им показваш най-китните заливчета, в които можете тримата да си се къпете голи, а тя да не оценява и половината от това, което правиш за нея - твоята най-любима приятелка...
И на какво отгоре ревнува, след като ти си се съблякла пред него, след като преди това си й обяснила директно, че "обичаш същия човек"...аз просто не мога да си го обясня...

Но едва ли някога ще има друга, която да го обича повече.
Тц...няма да има...а и дори да има, едва ли ще има друга, която да го манипулира по-умело...а и едва ли ще има друга, която да го обича с онази егоистична любов, с която не уважаваш чуждия избор и не пускаш някого да бъде щастлив с онази, с която сам е избрал да бъде...

Впечатляваща история, както отбелязах в началото...

Всеки от нас, който има нож, може да избере как да го използва - дали да нареже хляба и да го намаже с масло или да нарани човек, да го заплаши и да му вземе нещо... Всеки от нас решава, уповавайки се на морала и ценностната си система, как да използа оръжията, които има в ръцете си, например, женската съблазън или доверието на приятелите...Всички ние правим избори...Самата аз често пъти съм използвала оръжията, придобити от мен самата или дадени ми в ръцете от други хора, както за благородни цели, така и за да наранявам...Няма закон, който да забрани това, няма съд, който да ти поиска сметка така, както може да те призове, ако нараниш физически човек...Всичко остава на твоята съвест, което е най-хубавото и най-лошото, защото няма да лежиш в затвор, но и няма къде да избягаш от себе си...

В своя анализ на твоята история аз не те съдя, всеки човек прави своя избор...всеки човек поема своята отговорност...

Пожелавам ти много щастие и успех в живота така, както ти го разбираш, понеже един човек едно го прави щастлив, друг - друго...но ще си позволя да ти кажа в какво съм се убедила от немалкото житейски опит, който имам на крехката възраст, на която съм - много е трудно да градиш своето щастие на чуждото нещастие - това щастие е крехко, ефемерно и нетрайно... Но съм сигурна, че правейки своите избори, ти си пресметнала добре всичко за себе си и нямаш нужда да ти казваме какво да правиш, голямо момиче си...

Единственото нещо, което ще си позволя да добавя накрая е, че от своя опит съм забелязала, че хубавите неща стават с лекота и не е добре да вървиш против Съдбата си, защото никога не знаеш дали това, което толкова много желаеш да постигнеш, е за добро или не... Когато печелиш, не знаеш какво губиш и когато губиш, не знаеш какво печелиш... Дали ще бъдеш щастлива със слабохарактерен, лесно манипулируем човек само ти си знаеш...

Здрач
Активен

Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб. Маркес

Throw moderation to the winds, and the greatest pleasures bring the greatest pains. Democritus

Don't confuse my personality with my attitude. My personality is who I am, and my attitude depends on who you are.

People will rarely remember what you did or said, but they will always remember how you made them feel
azazaz
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +44/-30
Неактивен Неактивен

Публикации: 294



Профил
« Отговор #8 -: Март 15, 2011, 13:46 »

@WomanWorth, Андрей ти ли си бе?  Засрамен

Много добре разказано иначе, браво.
Активен
tigerCSKA
PuP Masterpiece
PuP Форум Гуру
*

Репутация: +272/-198
Неактивен Неактивен

Публикации: 555


Профил
« Отговор #9 -: Март 16, 2011, 11:03 »

Поздравления и от мен за историята. Браво и на slayer за различния ъгъл по който я погледна(за времето, хич не се бях замислил в тази посока при първия прочит) и на Здрач за дългия и неповторим пост(по 1 реп ви дадох да си имате че ви е малко Ухилен).
Ето и моето скромно мнение по темата. Отново напомням че е просто лично мнение и не твърдя че е общовалидно.

Може би е изливане на потиснато чувство за вина заради това, което сторих на друга жена, момиче, на което наистина държах.
Според мен е и изливане на това чувство да, надявам се когато си пуснала поста да ти е олекнало. Но аз мисля че вината ти е единствено към теб самата. Отсвирена, тичаш по мъжа и по неговата изгора. Какъв е смисълът, та това е мазохизъм!? За мен така си вървяла срещу себе си. Колкото до вината към момичето и дума не може да става за мен. Само ми е интересно защо след като той е избрал нея, ти си й признала че го обичаш??? Много странно. И то пълното признаване за обич. Това е предоверяване, а при такова нещо като конкуренцията за един мъж ти излагаш чуствата си на поднос пред конкурент. Приятелка ти била, да е мислила и тя за това приятелство, да не си само ти отговорна. Какво позволява да си близо до тях двамата като знае че го обичаш на момчето и то при положение че ти си по-отракана от нея(по твоите думи). Тя си е виновна сама. И то даже си дава момчето в тройка. Нямам думи. И ти ми говориш за твоя вина? Та ти отстъпи на толкова много места, какво после да си виновна че тоя сам е дошъл при тебе ли? Това за мен е абсурдно. Вторият възможен вариант- ти да си и споделила защото си знаела че рано или късно той пак ще е твой и един вид да си я подготвиш и след това започваш тактиките да си го върнеш, тъй като си сигурна че тя няма да може да го задържи. Пак няма вина тука за мен а сгрешена тактика(все едно за да стигнеш от София до Лондон да минеш през Китай).  От колко време си го харесваш?Ъ?? От много! Поддържаш ли си връзка с него? Поддържаш си. Пламнала ли е страст? Пламнала е. Минало е много време и вече когато е късно ти разбираш за тях двамата. Ми някой мисли ли за твоите чуства? Как се чустваш ти? Какво ти е било? Защо само ти трябва да мислиш за чуждите при този вариант?Ъ?Ъ?Ъ?Ъ??






Активен
The.Spirit
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*

Репутация: +242/-68
Неактивен Неактивен

Публикации: 1533



Профил
« Отговор #10 -: Март 16, 2011, 12:27 »

Историята твърде много прилича на измислена. Точно от типа на историите на Андрей, като множеството подробности са с цел да е по-автентична. Ухилен А това, че момичето ползва още в първия си форумен пост пикап понятието "Алфа" - е твърде съмнително...

Ако историята е истинска - ами, кофти работа, WomanWorth.
1. В началото си използвала манипулации и мазнене, и то в големи количества (неща, които аз самия например не мога да понасям).
2. Полсе изведнъж те хваща съвестта и започваш да се бориш за това приятелката ти да тръгне с въпросния господин.
3. В последствие ти разбираш, че между приятелката ти и асистента нещата не вървят и пак започваш със супер заплетените манипулативни схеми.
4. С хиляда зора нашият господин накрая "осъзнава", че ти си жената за него...

Много зорлен работа. Хората са казали - "На сила хубост не става".

Според мен има голяма вероятност да се разделите. Защо? Защото влюбването е нещо, което би трябвало да се случи спонтанно, а не с убеждаващи психологически внушения и изкуствено изградени сложни социални ситуации.

Честно казано не знам какво удоволствие ще ти достави връзка, създадена по такъв начин...

Slayer също е казал много верни неща, някои от които отпосле забелязах.
Активен

Бъди Слънце!
needle89
PuP Форум Сенсей
****

Репутация: +46/-25
Неактивен Неактивен

Публикации: 328



Профил
« Отговор #11 -: Март 16, 2011, 12:39 »

WomanWorth, кефи ме сарказма, с който си избрала никнейма си. Усмивчица

tigerCSKA, в една връзка мъжа трябва да е по-активната страна (според мен), затова когато WomanWorth е предложила тройка, той би трябвало да откаже, сещаш ли се? Поне, ако наистина харесва момичето и е човек с принципи. Тя девойката решила да си мълчи, защото е била влюбена, но впоследствие си е казала, че ревнува. Не, че аз бих отказал тройка с две момичета, които ми харесват и ако и двете са съгласни и са наред с идеята, но в крайна сметка ще си остана с моята си приятелка.

WomanWorth, най ме подразни обаче, как наричаш приятелката си "обидено и наранено същество", сякаш е някакво низше създание и как лицемерно отиваш да я успокояваш за нещо, което ще й причиниш. Искрено се надявам никога да нямам приятел(к)и като теб.
Активен

Не всичко с две бузи е лице
Phoenix
PuP Contributor
PuP Форум ЗвЕзДа
*
*
*

Репутация: +425/-55
Неактивен Неактивен

Публикации: 2261



Профил
« Отговор #12 -: Март 16, 2011, 22:50 »

Еееее, ужасни сте всичките, макар че сте прави... Но пък и нямате право да я съдите, защото всеки се бори за целите си в този суров живот така, както може! И в случая прецаканата приятелка е не по-малко виновна за това, че не се е борила... а може би не е искала? Или е била слаба, а гените на слабите не са приоритетни за бъдещите поколения? А може би обектът на желанията им е просто мръсник, който е изчукал и двете и го прави с всеки нов випуск, като в крайна сметка печелившият е той, а изиграните са те... но това само времето ще покаже.

 Толкова труд си е дала новата колежка да опише в детайли тази интересна (не можете да го отречете) и красиво поднесена история и да обогати форума с нещо, което не бяхме срещали тук, а вие я разпиляхте с критиките си. Сега ще я откажете и няма да се върне  Млъкнал
А аз силно се надявах да има втори сезон, в който се ражда дете и да разбера, след като всеки е спал със всеки, то кой ще е бащата, коя ще е майката и дали ще дадат едното близначе за осиновяване, за да се срещнат след 18 години...  Завърти очи
Активен
priZdrachna
PuP Hero
PuP Форум ЗвЕзДа
*
*
*
*

Репутация: +694/-252
Неактивен Неактивен

Публикации: 4336



Профил
« Отговор #13 -: Март 17, 2011, 07:22 »

Феникс, кой отрича, че историята й е интересна и поучителна?! Напротив, аз искрено съжалявам, че се жени, защото отборът на долните манипулаторки-виртуозки ще загуби много и няма да се класираме на плейофите...

И какво като сме я разпиляли - тук всеки е анонимен и не му дреме за мнението на другите, това му е хубавото на форума, можем да си споделяме искрено и лично, да се критикуваме "Право, куме, в очи" и всичко това да бъде градивно и поучително...морала, лицемерието, демагогията и благоприличието - нека го резервираме за външния свят...тук би трябвало да можем да бъдем себе си и да сме искрени - и когато споделяме, и когато даваме мнението си за дадена история...
Активен

Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб. Маркес

Throw moderation to the winds, and the greatest pleasures bring the greatest pains. Democritus

Don't confuse my personality with my attitude. My personality is who I am, and my attitude depends on who you are.

People will rarely remember what you did or said, but they will always remember how you made them feel
Andrey
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +55/-48
Неактивен Неактивен

Публикации: 162



Профил
« Отговор #14 -: Март 22, 2011, 00:11 »

Хахахахаха, поздравления за сравнението с кап.Керът... Ухилен
Прочети и "Глинени крака"....
azazaz , съжалявам за разочарованието, което ще ти нанеса, но от доооста време насам не съм влизал във форума. А по времето, което е писан поста имах далече по-интересно занимание... От елементарно възпитание няма да ти споделя какво беше, за да не нараня детската ти психика...
Monolith, заниманието не включваше само родителката на azazaz.... Намигване
Колкото до историите ми - както виждате взех си поука и просто си ги изживявам. Не смятам че ще ви е от полза да ги научавате...
Активен

Живей един път,но както трябва - слънцето няма цяла вечност да те радва...
azazaz
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +44/-30
Неактивен Неактивен

Публикации: 294



Профил
« Отговор #15 -: Март 22, 2011, 13:20 »

Къде си бе, Андрю?  Засрамен

Измисли ли новия мат'риал? Искрено се радвам, че се завърна... тая седмица няма шампионска лига за жалост, очаквам някое рапортче за тая вечер. Не се ебавам.  Засрамен Засрамен Намигване

Активен
The.Spirit
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*

Репутация: +242/-68
Неактивен Неактивен

Публикации: 1533



Профил
« Отговор #16 -: Март 22, 2011, 15:41 »

Monolith, заниманието не включваше само родителката на azazaz....

Много плоско заяждане.

Относно репортите ти - надявам се някой ден да откриеш разликата между разказването на история и самохвалството.
Активен

Бъди Слънце!
WomanWorth
PuP Lady
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +148/-169
Неактивен Неактивен

Публикации: 352



Профил
« Отговор #17 -: Април 27, 2011, 19:31 »

Реших да не спамя повече никоя чужда тема, а доскоро нямаше грам развитие по моята собствена, затова си мълчах стратегически.
Сега обаче възникна интересен ъпдейт, който няма как да спестя, дори само за да задоволя любопиството на Phoenix.  Усмивчица

Както може би се бяхте досетили, след като казахме на моята бивша приятелка за решението си за връзка, тя отказа всякакви контакти с мен повече. Обаче обяви категорично, че за да преодолее сърдечната си травма, ще е необходимо новият ми приятел да се вижда с нея.
Аз нямах абсолютно нищо против.Моята позиция беше ясна: Аз няма да контролирам с кого се виждаш. Няма да те ревнувам. Единственото, което искам, е да се чувстваш добре. Мъчно ми е, че приятелството ми се разби, но животът е такъв. Ако тя реши да ми прости, нямма нищо против да си възобновим отношенията.
Напълно бях наясно, че ще се опита да си го върне, бях наясно и, че ще задейства грешната стратегия и ще го отблъсне от себе си. Така и стана. В началото той се чувстваше много виновен пред нея и искаше искрено да са приятели, но още тогава усещах, че изпитва раздразнение. Ядосваше се, че тя отказваше да се вижда с мен, че отказваше и да говори за мен, че не признава връзката ни и като капак се опитваше да си играе със силно развитото му чувство за дълг. След всяка среща с нея се връщаше все по-изнервен. Нещата ескалираха дотам, че тя му се обиди, защото не й обръщал внимание. Накрая дори и аз се вбесих и бях готова да се намеся, заради следната случка: тя си позволила да се самопокани на негово упражнение с долен курс, без да го предупреди. Когато той влизал в стаята за упражнения, тя била точно зад гърба му, той не я забелязал и си затворил вратата след него. В 11 РМ разяреното създание се обади на телефона му и му търсеше сметка, че "затръшнал вратата под носа й". За пръв път видях мъжа си толкова ядосан. Каза, че не я е забелязал, сега има друга работа, затвори телефона, прегърна ме и каза: "Съжалявам, миличка, исках да поддържам контакт с нея, защото вярвах, че има шанс да ви сдобря, но вече ми писна". Отговорих му без думи...
Едно половинмесечие ни звук, ни повей над полени, той не я търсеше изобщо, но преди седмица упоритата дама отново влезе в играта и вдигна мизата. Понеже знаеше, че мъж ми е луд по красиви планински местности, към които страхопочитанието от великолепието им дори надхвърля страха от височината, тя го покани да отиде с нея на еднодневна екскурзия до Дяволския град в Сърбия.
Когато ми го каза, вървяхме пеша към дома ми. Моята реакция бе: "Знам, че искаш да отидеш. Няма да те спра. Радвам се, че ти се отдава възможност. Разчитам на Бадемооката дама да те пази да не тупнеш някъде из тия зъбери". След пауза той отговори "Ти не искаш ли да дойдеш?"... "Няма как да дойда, не съм поканена. Иди сам."
Лицето му някак се скова... нищо не каза повече, само ме притисна до себе си. Повече дума не обели за нея или за поканата.
И изведнъж, преди 3-4 дни, докато се опитвах да наглася както трябва дупчицата в пакетчето с риган, за да изсипя в манджата правилната доза, той дойде в кухнята, сграбчи ме (половината риган замина в манджата, ех, че ме беше яд!), отмъкна ме в спалнята, тръшна ми бедните дърти кокали на леглото и ми каза: "Имам официална покана за теб от Бадемооката. Отиваме с нея и още един неин приятел в Сърбия на еднодневната екскурзия." Не можах да си повярвам на ушите.

Изглежда, кап. Керът поставил ултиматум на бившата ми приятелка - той отива с мен в Сърбия или не ходи изобщо. Разказа ми, че тя му пратила гневно съобщение колко не държал на нея и как я наранява това, но в крайна сметка капитулирала въпросната сутрин.
На следващия ден се видяхме във факултета да й дам данните си за екскурзията. Закачих я леко - предупредих я да не се опитва да отваря банкова сметка на мое име с ЕГН-то ми и номера на л.к. Разсмя се. Държа се нормално, макар и да изглеждаше малко унила.
Притеснява ме малко как ще се държи там и дали няма да се опита да ме бутне от някоя скала...
Ако оживея, ще дам рапорт.
Активен

Kesten
PuP Knight
PuP Форум Шампион
*
*

Репутация: +373/-238
Неактивен Неактивен

Публикации: 1838


Профил
« Отговор #18 -: Април 27, 2011, 21:28 »

Извъртяла си нещата така, че тя да е лошата... Хмм, не знам, но не ти ли е малко кофти от този факт?
Активен
CoolAsIce
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +22/-14
Неактивен Неактивен

Публикации: 83



Профил
« Отговор #19 -: Април 27, 2011, 23:05 »

супер странно се почувстах докато прочетох дерта ти, ти си от този тип хора, които с камъните хвърлени по тях строят стени, а не мостове. опитваш се да изпъкнеш като ни показваш, как всичко правиш с математическа точност и бораваш отлично с манипулацията, но няма как да грабнеш хората с това.

най-чаровните мацки, които познавам, преди да вземат Дават, най-малкото с непринуденото си поведение, уравновесени, усмихнати и без схеми в главата си. лекарството е по-малко ги мисли и се научи да се забавляваш, щото очевидно не можеш.

а този мъж е толкова мъж, колкото аз ще стана по-добър футболист от лео меси
Активен
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines