• Welcome to Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум).
 

Размисли за автентичността и щастието

Започната от Jimmy, Февруари 20, 2013, 16:12PM

« назад - напред »

Jimmy

#20
Цитат на: Kesten - Февруари 22, 2013, 12:24PMЛюбов е когато един човек е завършен и няма нужда никой да го допълва и срещне един друг също толкова завършен човек. (...) Затова и наистина могат да се свържат един с друг. Те не търсят да вземат щастие, те имат много да дадат.

Напълно съгласен! Но получаването също е фактор, който не можем да отречем.

Kesten

Нищо утопично няма. Любовта не е зависимост. Здравословна зависимост няма, има по-малка и по-голяма степен на зависимост.
За теб може да звучи невъзможно, но е напълно възможно. Само че както казах, трябва да си първо завършен самият ти. И другият също. Тогава просто не зависите един от друг. Другият не е средство за постигане на лично щастие или за постигане на каквото и да било. Другият е просто човекът, който е.

Emerald

Кестен, какво за теб значи да си напълно завършен?
You have to know when to hold them and know when to fold them.
?От възмъжаването ми до средна възраст аз имах обичай да се изтезавам, отказвайки се сегиз-тогиз от някои пороци. Но нито веднъж не се е случвало да съжалявам за тези свои отклонения, защото независимо колко дълго съм се лишавал от нещо, удоволствието, което съм изпитвал при връщането към порока, винаги е било награда, изкупваща всички мъки.?          
Марк Твен, ?Кадетите на въздържанието?

frvalonelol

Цитат на: Kesten - Февруари 22, 2013, 12:48PM
Нищо утопично няма. Любовта не е зависимост. Здравословна зависимост няма, има по-малка и по-голяма степен на зависимост.
За теб може да звучи невъзможно, но е напълно възможно. Само че както казах, трябва да си първо завършен самият ти. И другият също. Тогава просто не зависите един от друг. Другият не е средство за постигане на лично щастие или за постигане на каквото и да било. Другият е просто човекът, който е.

Завършеността няма нищо общо с това дали ще си зависим или не, тъй като зависимостта винаги я има независимо дали я отричаш или не. Но ти ги приемаш много крайно работите. Ти искаш да ми опишеш някакъв краен вариант на непълноценни компелксирани хора, които имат връзка, тука говорим за друг тип зависимост и да когато си завършен като човек, този вреден тип зависимост го няма. Но не е правилно да генерализираш и да казваш , че зависимост като цяло няма, защото сама можеш да си направиш тест и да видиш, че има, но не е този вид комплескарска зависимост, която наистина прави brain damage. И това да казваш, че като цяло здравословна зависимост няма пак е грешно, защото ти си човек и си зависима от всичко около теб и не виждам защо една храна която ядеш, да не ти дава здравословна зависимост? Като се наядеш, не си гладна, чувстваш се добре, имаш нужда от това и тн. Кое точно не е здравословното на тая зависимост?
Колкото и да си завършен като човек, когато си с друг човек има един вид обвързване, което винаги генерира емоции, чувства, желания, спомени и тн. Когато те престанат, когато връзката ти приключи, ако грам не ти е мъчно за това и не ти пука ни най-малко, то ти имаш психичен проблем, а пък ти е мъчно за това което е било, то значи си била зависима от него. Все едно да ми кажеш, че като си завършен човек, като ти умре семейството няма да ти е мъчно? По твоята логика, като си завършен не си зависим от майка си и баща си, би трябвало като ги няма да не ти пука и грам. Как мислиш? Ще ти пука ли ? Ако кажеш да, автоматично се самооборваш.

Jimmy

#24
Цитат на: frvalonelol - Февруари 22, 2013, 13:08PMКолкото и да си завършен като човек, когато си с друг човек има един вид обвързване, което винаги генерира емоции, чувства, желания, спомени и тн. Когато те престанат, когато връзката ти приключи, ако грам не ти е мъчно за това и не ти пука ни най-малко, то ти имаш психичен проблем, а пък ти е мъчно за това което е било, то значи си била зависима от него. Все едно да ми кажеш, че като си завършен човек, като ти умре семейството няма да ти е мъчно? По твоята логика, като си завършен не си зависим от майка си и баща си, би трябвало като ги няма да не ти пука и грам. Как мислиш? Ще ти пука ли ? Ако кажеш да, автоматично се самооборваш.

Зависи от човека. Наскоро прекратих една година връзка - нито къса, нито дълга по сегашните ми критерии.

Имам се за сравнително завършена личност, просто защото признавам слабостите си също толкова свободно, колкото и силните ми страни. И се старая да усъвършенствам всяка от двете страни на характера ми.

Та, не ми липсва конкретното момиче. Тя бе прекрасно същество, което в последствие разбрах, че не е за мен. Направихме немалко грешки във връзката си; всеки си взе поуките за нататък. Липсва ми, обаче, комуникацията с нея на ниво познанство, въпреки че за една година няма как да те опознаят напълно. Липсва ми дълбоката емоционална връзка, която не можеш да намериш със случаен човек - тя се гради.

По този ред на мисли, да си привързан на 100% към един човек е нездравословно. Губиш себе си. Но и да загърбиш всякво желание за обвързване и опознаване също не е от най-здравословните решения в живота. Защото така показваш само върха на айсберга пред всички. А основата е това, което определя накъде в течението плаваш. В любовта получаваш фийдбек за посоката от друга гледна точка, плюс насоченото намерение тя да бъде правилна.

Когато два силни характера са влюбени един в друг, те правят всичко възможно другият да израстне, а не само да задоволява желанията им. Утопично, но и постижимо. В това е стойността на искрените човешки отношения на пълна приемственост и всеотдайност.

frvalonelol

Цитат на: Jimmy - Февруари 22, 2013, 13:18PM
Цитат на: frvalonelol - Февруари 22, 2013, 13:08PMКолкото и да си завършен като човек, когато си с друг човек има един вид обвързване, което винаги генерира емоции, чувства, желания, спомени и тн. Когато те престанат, когато връзката ти приключи, ако грам не ти е мъчно за това и не ти пука ни най-малко, то ти имаш психичен проблем, а пък ти е мъчно за това което е било, то значи си била зависима от него. Все едно да ми кажеш, че като си завършен човек, като ти умре семейството няма да ти е мъчно? По твоята логика, като си завършен не си зависим от майка си и баща си, би трябвало като ги няма да не ти пука и грам. Как мислиш? Ще ти пука ли ? Ако кажеш да, автоматично се самооборваш.

Зависи от човека. Наскоро прекратих една година връзка - нито къса, нито дълга по сегашните ми критерии.

Имам се за сравнително завършена личност, просто защото признавам слабостите си също толкова свободно, колкото и силните ми страни. И се старая да усъвършенствам всяка от двете страни на характера ми.

Та, не ми липсва конкретното момиче. Тя бе прекрасно същество, което в последствие разбрах, че не е за мен. Липсва ми комуникацията с нея на ниво познанство, въпреки че за една година няма как да те опознаят напълно. Липсва ми дълбоката емоционална връзка, която не можеш да намериш със случаен човек - тя се гради. По този ред на мисли, да си привързан на 100% към един човек е нездравословно. Губиш себе си. Но и да загубиш пълно желание за обвързване и опознаване също не е от най-здравословните решения. Защото така показваш само върха на айсберга пред всички. А основата е това, което определя накъде в течението вървиш.

И да разбира се, зависи от човека, колко ще се привържеш към него и колко ще ти липсва след това, може би аз се насочих към грешен пример за да докажа, че винаги сме зависими един от друг, защото реално човека може да не ти липсва толкова, но пак да си бил зависим от него по време на връзката. Всъщност, разбирам, че аз подхождам малко педантично, а вие говорите за един друг тип зависимост, тъй , че освен ако не дадем обща точна дефиниция, която да важи за всички случаи, какво точно е да си зависим от някой, няма как да дискутираме.

А за 100% привързаност, това пак е илюзия, че дори и да искаш не можеш да го постигнеш и на теория да, би трябвало да загубиш себе си, ако успееш да го постигнеш  ;D

Kesten

frvalonelol, Джими ти е отговорил вместо мен.
Да, зависим си от въздуха. Но обичаш ли го? Общуваш ли с него? Не, просто го използваш.
Единствената любов, при която има зависимост, е тази родител-дете. Но тази зависимост е временна. А и е много нездравословно родителят да зависи от детето. Много родители търсят смисъла на живота си чрез децата.
Емералд, да си завършен означава да си си самодостатъчен и да си намерил щастието вътре в себе си. Значи да не зависиш от другите, значи да си постигнал вътрешен мир. Естествено, физически зависиш от много неща.

Jimmy

Цитат на: Kesten - Февруари 22, 2013, 13:37PMЕмералд, да си завършен означава да си си самодостатъчен и да си намерил щастието вътре в себе си. Значи да не зависиш от другите, значи да си постигнал вътрешен мир. Естествено, физически зависиш от много неща.

Една закачка за философи: да си постигнал вътрешен мир или да знаеш как да го поддържаш в повечето ситуации на живота? Първото ми прилича на моментно състояние, което можеш илюзорно да запазиш. Второто е ценно умение. Брус Лий го е казал супер яко - be like water, my friend.

Поздрави,
Jimmy

frvalonelol

Цитат на: Kesten - Февруари 22, 2013, 13:37PM
frvalonelol, Джими ти е отговорил вместо мен.

Така и не ми отговри на последният въпрос за родителите, който те питах, така или иначе, без универсална дефиниция на това да си зависим, нямам как да обсъждаме нищо, говориме си различни работи.

Jimmy

Цитат на: frvalonelol - Февруари 22, 2013, 13:56PMТака и не ми отговри на последният въпрос за родителите, който те питах, така или иначе, без универсална дефиниция на това да си зависим, нямам как да обсъждаме нищо, говориме си различни работи.

Приятел, ти търсиш универсална дефиниция и общовалиден извод. Останалите споделяме бетонирани лични мнения на базата на собствен опит.

Границата е тънка, но доловима. Говори от себе си, без да оспорваш валидността на чуждото. Реториката е златно умение.

Поздрави,
Jimmy

Emerald

Цитат на: Kesten - Февруари 22, 2013, 13:37PM
Емералд, да си завършен означава да си си самодостатъчен и да си намерил щастието вътре в себе си. Значи да не зависиш от другите, значи да си постигнал вътрешен мир. Естествено, физически зависиш от много неща.

Ето от това се опасявах - самодостатъчност, вътрешен мир и пр.
Да, това са си понятия, които всеки тълкува както му пасва на характера, потребностите и начина на живот. Само че моят опит с хора, които твърдят за себе си, че са си самодостатъчни, изобщо не идва да покаже, че те не са склонни да развиват емоционална и друг тип зависимост. Напротив. С това не целя да те оборвам, а просто дефинициите за тези неща се създават от хората, които имат нужда от тях.

За мен пък да си завършен и самодостатъчен, значи да си спрял доброволно развитието си, защото си стигнал нивото, което ти дава основание да наречеш себе си така. Къде отива онова развитие, което е свързано с неизменната човешка потребност да опознава, общува, влияе и променя?

Колкото до любовта - в нея, според мен, трябва да липсва силна проява на его. Съгласна съм, че любовта е в по-изразена степен даване, но на даващия му пука доста как е прието и възприето неговото даване.

Не вярвам в любовта, която е насочена към всеки и всичко, и голяма работа дали моите изрази на любов стигат и са отразени. Любовта за мен е реализирана потребност за споделяне и когато към мен са насочени изрази на любов, а аз ги приемам, очевидно се нуждая от тях.

Да, много хора обичат да нарисуват една стена пред себе си и да кажат - "аз мога да съм щастлив с някой друг човек докато съм с него и това няма да ми позволи да бъда нещстен, когато не сме заедно". Просто им допада да се чувстват защитени и сигурни, и да - това е напълно оправдано и разбираемо. Реалността често е друга.

Допълвайки горното, което казах за любовта в моите разбирания - аз не си
представям онова цялостно разголване на тяло и душа, но вместо кожа да има защитна обвивка, която пази завършената ти цялост и вътрешен мир.






You have to know when to hold them and know when to fold them.
?От възмъжаването ми до средна възраст аз имах обичай да се изтезавам, отказвайки се сегиз-тогиз от някои пороци. Но нито веднъж не се е случвало да съжалявам за тези свои отклонения, защото независимо колко дълго съм се лишавал от нещо, удоволствието, което съм изпитвал при връщането към порока, винаги е било награда, изкупваща всички мъки.?          
Марк Твен, ?Кадетите на въздържанието?

frvalonelol

Цитат на: Jimmy - Февруари 22, 2013, 13:58PM
Цитат на: frvalonelol - Февруари 22, 2013, 13:56PMТака и не ми отговри на последният въпрос за родителите, който те питах, така или иначе, без универсална дефиниция на това да си зависим, нямам как да обсъждаме нищо, говориме си различни работи.

Приятел, ти търсиш универсална дефиниция и общовалиден извод. Останалите споделяме бетонирани лични мнения на базата на собствен опит.

Границата е тънка, но доловима. Говори от себе си, без да оспорваш валидността на чуждото. Реториката е златно умение.

Поздрави,
Jimmy

Ха, нали дискутираме тука? Дискусия предполага да си казвам гледната точка без да разсъждавам върху гледната точка на другите хора ли? И аз споделям бетонирано лично мнение на базата на собствен опит, това не ми пречи да разсъждавам върху слабите места (според мен) на твоята гледна точка и да се опитвам да ти доказвам, защо са слаби. По този начин се достига до истината и до нови гледни точки, не мислиш ли?

Jimmy

Цитат на: frvalonelol - Февруари 22, 2013, 14:05PMХа, нали дискутираме тука? Дискусия предполага да си казвам гледната точка без да разсъждавам върху гледната точка на другите хора ли? И аз споделям бетонирано лично мнение на базата на собствен опит, това не ми пречи да разсъждавам върху слабите места (според мен) на твоята гледна точка и да се опитвам да ти доказвам, защо са слаби. По този начин се достига до истината и до нови гледни точки, не мислиш ли?

Дискусията предполага личен принос и вникване в смисъла зад думите, не просто оборване на чуждата гледна точка и непрестанна защита на своята. Оценявам това, че с въпросите провокираш по-задълбочен разговор. Но ти предадох добър съвет, който съм получавал от немалко страхотни хора. Ти, вече, избираш как да го приемеш/отхвърлиш.

Поздрави,
Jimmy

frvalonelol

Цитат на: Jimmy - Февруари 22, 2013, 14:09PM
Цитат на: frvalonelol - Февруари 22, 2013, 14:05PMХа, нали дискутираме тука? Дискусия предполага да си казвам гледната точка без да разсъждавам върху гледната точка на другите хора ли? И аз споделям бетонирано лично мнение на базата на собствен опит, това не ми пречи да разсъждавам върху слабите места (според мен) на твоята гледна точка и да се опитвам да ти доказвам, защо са слаби. По този начин се достига до истината и до нови гледни точки, не мислиш ли?

Дискусията предполага личен принос, не просто оборване на чуждата гледна точка и непрестанна защита на своята. Оценявам това, че с въпросите провокираш по-задълбочен разговор. Но ти предадох добър съвет, който съм получавал от немалко страхотни хора. Ти, вече, избираш как да го приемеш.

Поздрави,
Jimmy

Личен принос може да се разбира по 100 различни начина. Ако някой учен обори теорията на друг учен на чисто логично ниво без да си каже своята лична теория, той не е направил личен принос ли, не те разбирам какво се опитваш да кажеш? Ти като, че ли се нервиш малко, че човъркам детайлите докрай вместо да си кажа гледната точка и да млъкна  :)

Jimmy

Цитат на: frvalonelol - Февруари 22, 2013, 14:16PMТи като, че ли се нервиш малко, че човъркам детайлите докрай вместо да си кажа гледната точка и да млъкна  :)

Щом в твоите очи е така, нека бъде. =)

Поздрави,
Jimmy

priZdrachna

Цитат на: Jimmy - Февруари 21, 2013, 17:51PM
Цитат на: frvalonelol - Февруари 21, 2013, 15:56PMПък и не ми харесва, че си на мнение , че малко мъже тук или където и да е, могат да ,отключат, този божествено сложен механизъм.

Тук почти всеки може да заговори, да флиртува, да чука. Изреди ми, обаче, броя души, които могат да задържат една жена със силно възприятие за себе си и страхотно излъчване (кажи я 9ка или 10ка) до тях повече от една година - при това щастлива и влюбена; без съмнения за своя избор. Лично аз смятам, че ако не можеш да направиш една истинска жена щастлива в дългосрочен период, значи трябва доста повече да работиш върху себе си.

Никого не омаловажавам, все пак всеки от нас има собствения си житейски път. Работата е там, че за мен фокусът на немалко хора в пикъп обществото е твърде много върху повърността и твърде малко върху пълнежа, който се изявява в дългосрочните връзки. Едва, когато един човек истински те опознае, той вижда истинските ти слабости и недостатъци (няма как да бъдат скрити).

Какво разбирам под любов? Ето един прекрасен пример. Имам добър приятел с връзка от три години. В началото, сладурите бяха много влюбени един в друг. Опознаваха се с пълна пара и се кефиха на това, което откриваха. Но пичагата има един голям проблем - в даден момент става едно мрънкало с чувство за собственост върху жена си. Вместо да реагира спокойно и хладнокръвно на емоциите й и да я направи щастлива с чиста позитивна енергия, той се нерви като откачен на всяко малко нейно оплакване, което, повярвай ми, не е свързано директно с това, от което се оплаква - а от посоката, в която връзката върви. Та, какво се случва?

Мацката почва да изгражда една стена срещу него, защото той не приема цялата й същност. Не е достатъчно спокоен и уверен в себе си, за да не се въздейства от разнообразните й емоции в дългосрочен план. Нещата утихват, а тя почва да го възприема като по-женствен от нея - просто защото срещу всяка нейна негативна емоция, тя получава тройно повече шит от него. Започна да флиртува с един мой познат, но има своите граници за кинестетика и секс, затова дотам. А от мен опита да търси съвет какво да прави, като не получи нищо, просто защото момчето е верен приятел и не се мешам в неговите отношения. И любовта? Той просто не приема цялата й същност и характер, затова тя търси тази приемственост в другите.

Много готин тип, учил е пикъп. Но в дългосрочен план се вижда как не е точно това, за което се представя.

Иначе - мерси за коментара. Лично за мен допълнителното знание, без значение доколко отразява реалността или не, не е излишна глупост. Но и не очаквам каквото е вярно за мен, да бъде вярно за теб. Това прави света толкова интересен и предизвикателен.

Със здраве!

Здравей Джими!
Отдавна не си писал, викам си, къде се покри това момче, все още ми дължи едно уиски... ;)

Нямам време сега да изчета всичко, но исках да те поздравя за силното мнение по-горе. Особено за първите два параграфа. Знам за какво говориш. "Това, което харесвам у теб, е какъв ставам аз, когато съм с теб." И аз мисля, че много мъже имат умението да спят с много жени, да ги излъжат, преметнат, минат, както и да го наречете... Но малко са способни да оставят истинска следа, а затова никакъв пик ъп не може да помогне, ако ти не си наясно със себе си, собствените си потребности и ролята, чиято би искал да заемаш в нечий живот, както и мястото, което си отделил в своя живот за другия.

Имам един въпрос към теб...ето това ми се вижда малко tricky "Той просто не приема цялата й същност и характер, затова тя търси тази приемственост в другите."..как според теб се преодолява това, зашото никога никой няма да ни приема на 100% процента, както и ние самите е много трудно да приемем някого с всички негови черти, недостатъци, навици, характер...без да се дразним от някои неща, да се бунтуваме и съзнателно или не да му оказваме натиск, за да го променим...
Куриозното в случая е, че когато обичаме, нещата ни дразнят повече и оказваме повече напрежение...ако не ни пука обаче, тогава приемаме човека, какъвто е и почти нищо не е в състояние да ни подразни...забелязала съм, че мои приятелски двойки, които не се обичат, почти никога не си викат, за нищо не се карат, там просто липсват емоции - както положителни, така и негативни...жалко е, не би ли трябвало да е обратното...от една страна се казва, че никой не е перфектен, докато не се влюбиш в него...от друга страна обаче някои хора просто не могат да приемат човека на 100% такъв, какъвто е...
Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб. Маркес

Throw moderation to the winds, and the greatest pleasures bring the greatest pains. Democritus

Don't confuse my personality with my attitude. My personality is who I am, and my attitude depends on who you are.

People will rarely remember what you did or said, but they will always remember how you made them feel

Kesten

Здрач, просто го приемаш. Не е задължително да харесваш всичко, разбира се. Най-добре е да мислиш така - мога ли да го приема с всичките му недостатъци, ако знам, че няма надежда да се променят? Мога ли да ги приема и никога да не се оплаквам от тях? Безсмислено е да променяме другия. Невъзможно дори. И ако не можеш да го приемеш, просто го оставяш и не се мъчиш. Никой не заслужава непрекъснато да го критикуват, пък дори и без думи, само с отношение.

ins

Имаше един много хубав цитат на забрайх кого "Любовта е, когато срещнеш себе си в някои друг". Аз имам страхотна мацка до себе си. Не е 10, дори вече е дърта и за 8 (26), обаче е влюбена до уши според нейното поведение. Това обаче не значи, че и аз съм влюбен.

Не е трудно да задържиш една мацка. Просто трябва да показваш перспектива постоянно, а не да зациклиш. Жените обичат да следват мъже с цели и мечти.

Джими, колкото и да ми харесва поста ти, си мисля, че малко си преувеличил и не ми харесва напълно тази философия. Обаче пък повечето неща са право в десетката.

Jimmy

#38
Цитат на: priZdrachna - Февруари 22, 2013, 22:39PMЗдравей Джими!
Отдавна не си писал, викам си, къде се покри това момче, все още ми дължи едно уиски... ;)

Нямам време сега да изчета всичко, но исках да те поздравя за силното мнение по-горе. Особено за първите два параграфа. Знам за какво говориш. "Това, което харесвам у теб, е какъв ставам аз, когато съм с теб." И аз мисля, че много мъже имат умението да спят с много жени, да ги излъжат, преметнат, минат, както и да го наречете... Но малко са способни да оставят истинска следа, а затова никакъв пик ъп не може да помогне, ако ти не си наясно със себе си, собствените си потребности и ролята, чиято би искал да заемаш в нечий живот, както и мястото, което си отделил в своя живот за другия.

Имам един въпрос към теб...ето това ми се вижда малко tricky "Той просто не приема цялата й същност и характер, затова тя търси тази приемственост в другите."..как според теб се преодолява това, зашото никога никой няма да ни приема на 100% процента, както и ние самите е много трудно да приемем някого с всички негови черти, недостатъци, навици, характер...без да се дразним от някои неща, да се бунтуваме и съзнателно или не да му оказваме натиск, за да го променим...
Куриозното в случая е, че когато обичаме, нещата ни дразнят повече и оказваме повече напрежение...ако не ни пука обаче, тогава приемаме човека, какъвто е и почти нищо не е в състояние да ни подразни...забелязала съм, че мои приятелски двойки, които не се обичат, почти никога не си викат, за нищо не се карат, там просто липсват емоции - както положителни, така и негативни...жалко е, не би ли трябвало да е обратното...от една страна се казва, че никой не е перфектен, докато не се влюбиш в него...от друга страна обаче някои хора просто не могат да приемат човека на 100% такъв, какъвто е...

Привет, Здрач! Радвам се, че се включваш в разговора - с тебе винаги е удоволствие да се общува. Второ, впечатлен съм, че помниш. И поласкан.

Имам се за силен мъж и искам силна жена до себе си. Жена, която приема недостатъците ми също толкова, колкото и предимствата ми пред останалите мъже в нейния живот. Приема ги дотам, че не се самозалъгва за тяхната липса, а ми праща всички толкова красиво-ловки подсъзнателни сигнали, че трябва сам да ги призная и... преодолея. Помощта й се изразява в посочването им. Силата ми се изразява в отработването им. Искам жена, чиято любов се изразява в нейното намерение аз винаги да бъда най-добрата форма на себе си. Намерение, което тя ясно да предава с осъзнати, или не, сигнали към мен.

На думи е лесно - в реалност е трудно постижимо. Имах точно това в последната си връзка, която бе прекратена преди месец и нещо. Но аз и тя направихме някои грешки, които намалиха приемствеността, създадоха една-две стени между нас и подринаха любовта с липса на достатъчна искреност. Не ми се случва за първи път и това е нещо, върху което непрестанно се старая да работя, когато имам възможност. Изпитвам дълбоката нужда да бъда оптималната форма на себе си, спрямо обстоятелствата, пред майката на бъдещите ми деца. И така, да бъда способен на стремеж към взаимно съвършенство.

Да, когато видим недостатък правим всичко възможно, за да окажем натиск за промяна. Това е истинската любов. Непремирима с посредствеността и стремяща се към съвършенство, макар и субективно; дори непостижимо. Обожавам моментите, в които моята половинка тактично посочва как, къде и защо мога да извися характера си. Моментите, в които тества моите граници, само за да ги пречупи. В замяна, се отблагодарявам със същото. И дълбоко вярвам в правотата на тези намеци, защото тя ме познава най-добре от всички в сегашния момент. Тя ме познава сънен и бодър, енергичен и уморен, мотивиран и разочарован, гол и облечен. Тя познава моите екстази и низини.

Сега за примера с моя приятел. Подобни моменти за него са страховити източници на истина, които той така старателно отрича. Отказва да приеме слабостите си, изтъква само силните си страни - а когато някой подчертае лошото, той го отрича с пълна пара, само за да го направи хиляди пъти по-видно за останалите. Когато неговата мацка дава своите намеци, той не ги долавя - напротив, реагира изнервено и раздразнено на тях, като на някаква форма непоискано встъпителство в тъмния килер на недостатъците си, който сам е заключил с няколко здрави катинара. Но прахта, Здрач, се наслоява вътре и постепенно ще разбие вратата, носейки само щети. Като жена, която работи с емоции, тя показва потенциал за подобрение чрез недоволство. Като мъж, неспособен да ги разчете, той изтъква причини и извинения за пасивност към своите слабости.

Защо връзката им се разпада? Как, в нейните очи, един мъж, неспособен да приеме своите грешки, ще може да върви целенасочено и пълноценно напред в живота? Как, същият този човек, ще може да откликне на намерението й с любов и желание за съвършенство? Подобна личност по-скоро би живяла в илюзорен източник на перфектност за човека до него, отколкото взаимен стремеж за подобрение. Опитният пияч не пие слаба ракия.

Иронията е там, че тя го обича. Но той не й позволява да го обича истински. Любовта, която само гали фалшивото его, е двуличие. И тя го знае.

Приемствеността идва със стремежа към съвършенство и взаимна душевна еуфория. Когато две души и две тела се слеят в едно. И действат като едно. Проблемите идват тогава, когато който и да е партньор не е приел (достатъчно) себе си. И отвхърля този стремеж.

Ха! Стана интересно. В своята есенция, аз съм човек, който се стреми към божественото и безграничното. Даоист. Приемам двойнствената природа на човешкия характер. Лишавам се от незаслуженото право да я съдя. И се възползвам от съвършеното ми право да я култивирам, изпитам и извися към нови висоти. Това, дълбоко в себе си, ме кара да се чувствам жив. И ето затова обичам живи хора.

Поздрави,
Jimmy

Jimmy

Цитат на: ins - Февруари 23, 2013, 02:15AMНе е трудно да задържиш една мацка. Просто трябва да показваш перспектива постоянно, а не да зациклиш. Жените обичат да следват мъже с цели и мечти.

On the spot - лаконично, но изчерпателно. Уважение за което.

Затова немалко връзки се разпадат, когато мъжът превърне жената в едната единствена цел на неговото ежедневие. Той губи целите и мечтите, които преди са били същината на личността, в която се е влюбила. Губи мъжествената си същност на яснота и целеустременост.

Поздрави,
Jimmy