щях да вляза в лудница

[Manowar]

Сутринта беше кротка и приятна, събудих се както обикновенно минути реди да се взриви алрматюгата. Забърках си едно много грозно кафе и една много мощна отвара от какви ли не треви и билки и сякакви други китки. Запуших един фиш и оставих мозъка си да се събужда на спокойстие.  Беше гаден петък, навремето на младини, чаках петъците за да се самонаказвам с алкохол и друг вид противопоказни работи.
Понякога когато е тихо и се заслушам във себе си още мога да чуя Бейса от бара, чувам как избухваха мацките, как пищяха на мощните парцали които въртеше моушъна, чувам как нагърмяни пичаги се викат наздраве. ДОри понякога успявам да видя, радоста и удоволствето, екстаза еуфорията в очите на хората. Беше брутално, славни времена, напивах се като куче, не рядко се катерих по задниците на различни бамбини. В тоя момент, усетих миризмата, мамка му или умът ми си прави пишка с мен или успях да подуша аромата на много, много яко гадженце с е такава яка дупара и цици. Баси мамата, славни времена. Не ми отива вече, на почти 30 години съм, бяла коса изби на няколко места, вече трябва да съм улегнал здраво стъпил на земята човек с визия за бъдещето. Имам две бръчки на двете бузи, и като младеж ги имах, но заклевам се сега ми изглеждат по дълбоки.
Мадурите ми продължават да са огромни, аз съм дребен човек, аз съм като една малка хамсийка която носи мадури като на кит. Въжето продължава да е с непоклатим характер, но аз съм реалист, рано или късно, ще предпочитам да пърдя и да псувам правителството отколкото да се кача на гъзъ на някоя мацка, също както малко маймунче се качва на гърба на майка си.
Питах се, днес е петък. Дали не е възможно, да направя така, че да видя дали още ме бива в оня бизнес. Дали мога да ида и да се надупча като теле, все пак не отдавна преподавах, изнасях лекции на тази тема.
Викам си, чакай да звънна.
Аз - Спиш ли бе, гьотверен?
Он - Ае ти чеса знаеш ли колко е бе?
Аз - Еййй, боклук си беше и боклук си остана. Аре спи, после ми звънни щото да не та изнасиля като богомолка.
Обух си пашмагите, хвърлих интирийката на гърба, все пак вън е хладно и се запътих към работа. По пътя се замислих, дали няма да ми излезе, чисто икономически по-изгодно да живея на работа. Ще спестявам 2 часа на ден, което е около 60 часа на седмица. Което, по мои сметки, прави по 3000 лв загуба ма месец заради това, че пътувам. От там на татъка слагам 1200 киломера на месец, горивна смес за които излиза 300-350 лв само горивна смес. Докато си мисля тия работи, един педераст ме засича, напоследък се усещам, че много се изнервям при нарушения и нагло поведение на пътя. Дори няколко пъти ми се искаше да вляза в конфликт. Някой ден, ще ме бият много тежко.
Звъни спящата красавица.
-Куче умряло, ае да те водя да пиеш нещо довечера, да дойдеш на мене си, че гледам плашило не става от тебе вече. Ако има господ може и да извадиш късмет някоя грозна, космата, дебела мистрия да ти се усмихне.
- Да, да става. сега ше видя кви са офертите.
Звъни ми, ретро парти брат, много мощно, малко пара няма да се харчим, ще има може и да няма, ама по-добре да има.
Аз - Вери гуд, шойне фантастишен. Колко чеса къде?
Викам си, ретро парти, браво, много тематично не стига, че се чувствам дърта брантия, ами сега и при пенсиите ше ходя.
Аз -  Викам запази, за 6 човека, плнарам на масата да сме аз 4 гаджета и една путка.
Он - Ае човек, къде ше намериш 6 гаджета.
Аз - Ти си прав, запази за четирима.
Прибирам се къпя се, правя прическа, чистя патъците, обувам си нови гащи, нови чорапи без дупки, Слагам часовници, слагам парфюми. Ае станах като циганин младоженец. Мазен, накипрен.
Влизам в локала, намирам си сепарето, моя човек още го няма. Гледам на масата една бутилка уиски. Викам си, колко мило и предвидливо от страна на оправата, направили са ми комплимент заради това, че имат честта и удоволствието да присъствам в тяхното кафене.
Нищо не виждах, имам чувството че с едното около не виждам а с другото съм кьорав. Идва, сервитьорката, какво ще желая, чаша, лед и едно прясно мляко. Смее се нямало, баси мамата, за сок от индрише изобщо няма да питам. Една вода, с много лимони и лед ще ми трябва, пуши ли се, не се пуши, биберона може ли да смуча, може.
Връща се, натоварена, предупреждава ме, чебутилката която тъкмо бях отворил е на скромна цена от 140 лв. Не вярвах наистина, че е комплимент от заведението но очаквах да не е повече от 120 лв. Хахахах. Нямаше значение, навремето влизах с една заплата и на другия ден се събуждах само с една обувка на плажа и намирах фас в устата си.
Ударих един мощен гълток, едното ми око потрепна, все едно мъглата се разсея пред мен. Ударих уан мор тайм и зрението ми подобри значително, огледах периметъра. Ае викам тука само дърти анаконди ли има. Аз съм най младото кьорпе, няма да се изненадам ако се напия като куче и колабирам в кенефа, тия загорели каки да се възползват от невинността ми.
Диждейя въртеше някви ултра корави парцали, каките размятаха цици и гъзове, някой само цици, деуги само гъзове. Викам си, не е излишно да си харесам някоя симпатяга, милф със сладка муцунка и голямо дупе. Започнах да визуализирам, това което смятах да търся, трябваше да има голяма уста, плутни джуки, закачлив поглед. Слабо гримирана, плосък корем леко изпъкнал задник, добре попълнено деколте и ако има възможност да не е на повече от 40. Трудна работа, особенно с точката за лекия грим. Повечето бляха гримирани до степен да не им се виждат очите. Минава покрай мен, някаква с огромни мигли. Погледна ме мен ми стана кофти, грозна картнка. Тежките парфюми ми дойдоха повече, викам си няма да я бъде тая. Ще се напия, като говедо, може и да се сбия и после паля джапанките към къщи. Явно вече не ми се отдава.
Ударих още няколко чаши, моя човек се домъкна и се залепи за мен.
Викам - Ей, ти си красавец, много мъже биха те унодили, ама аз не съм такъв бе пич. Разкарай се от мен.
Отивам при диджея вика, човек пусни ми ЗиЗитопа
- Ще го пусна
Аз - Пусни го, човече, пусни зизитопа.
Той - Пускам го брат, пускам го, Слушай.
Аз - Браво, браво, маладец!
Обръщам се и скивам, перфектната мишена. 5 Каки на една масичка голяма колкото капачка от бира, всичките натокани, направени, нарязани, пият коктейли и поклащат дупета. Мисля си, ще трябва да работя както, никога до сега не съм работил, ще го изиграя партизанската.
Отивам при моя човек.
Аз - Знаеш ли на какво ми приличаш с новата си прическа? На хуй с уши(беше се устригал до кожа). Не си най-доброто което може да има човек, но да се надяваме, че ще свършиш работа. Тия там виждаш ли ги, мисля да работя по едната. Перфектния момент е, сега дойдоха още не са отегчени от навлеците, още не са се напили. Сега трябва да изпъкна като черен трън на бяла пета и следващите два часа да го играя мръсно и полека.
Ще си се усмихваме, ще и намигам, ще си казваме наздраве, след това Моушъна поне е моме момче, ще пусне някой лют баладяк. Ще го изиграем по сценарий, ще убърне на нещо по-читаво и товага, ще трябва да стискам крака, задници цици, ще трябва да се мляскаме, ще трябва да се натискаме.
Идеално, плна беше перфектен. Но как да изпъкна като леке от горчица на небесно синя риза???
Сетих се, за коварните похвати на един познат. Всичките в дискотеката му бяха приятели, махаше с ръка за здрасти на всички. И мацките си мислеха, че всички го познават. Наблюдавал съм го макар и мъртъв пиян съм запомнил туй унуй, ще го играя.

Утре пак, манджата стана.

[Manowar]

Бях си сготвил зелен боб, много читава манджичка. Понякога когато оставя половин минимална заплата в някоя кръчма се питам, дали аз не разбирам или наистина, нещо не е наред. Пици, спагети, макарони, пържени пилешки боклуци, печени боклуци. Толкова ли е трудно да се направи едно човешко меню. На кого са му притрябвали бургери и пици, що за свинщина. На едно заведение пишеше "американска кухня" Каква кухня имат американците? Дори в скъпи ресторна си позволяват да унижават името си с посредствена и бедняшка храна. До сега не съм намерил приятен са седене стол. Предполагам, че това се прави за да не се задържаш много много, но дейба, ако е скъп ресторант, нека да бъде скъп. Нека да има кресло да се олаби човек. Нека масата е голяма, за да можеш да си сложиш повече чинии, аз не ходя в ресторнта за да дегустирам, аз ходя за да се храня. Но в момента в който сме 2-ма да двойна маса, вече няма къде да си сложа чиниите. Защо няма помощни масички които да стоят до теб, да си сложиш цигарите, телефона, протмонето, пепелника. Всички тези неща са ми в чинията.
Няма критикува, явно аз не разбирам.

До къде я бях докарал?
Така, схемата с "всички ме познават" в течение на няколко минути започна да ми изглежда все по-неподходяща. Мислех какво да правя. Затова реших да го изиграя директно. Издебнах момента като една черна пантера когато ще застане до масата си.
Аз - Ти си извънредно красива жена.
Тя - Моля?
Аз - Бях сигурен, че ме е чула. - По-късно ще те поканя на танц,
Не изчаках да измисли, как да се прави на ритната от кон. Разцъках с моя човек, диджея започна да кърти, явно изкара торбата с добрите парцали. Отивам при него, викам, братчето ми какво ще пиеш?
Той - Имам си брат, благодаря.
Аз - Айде наздраве. Като ти свърши, свиркай.
Той - Кажи какво да ти пусна.
Аз - Нещо за разбито сърце.
Той - Хахах, каква била робатата. Е*и ги в г*зъ всичките.
Аз - Това мисля да правя, хахах. Късай нашия.
Пусна няква балада, слушал съм я 107420312 пъти ама не знам на кого е. Пях я на саундхаунда, ама друго освен да ми се подиграва не стана. Вървя си към полувината бутилка от която моя човек, щедро си пийваше. И засякохме погледи с гаджето за повече от 5 секнди. Според пияният ми ум, чакаше да я поканя. Показах и със пръст да се съсредоточи и изчака броени минути. Затегнах още малко от пукницата, моя човек вика, баси коравото парти, а аз съм с най-големи педал на планетата. Викам си, ще го оставя със здрави крака още 40 минути. Огледах се, зрението ми беше започнало да куби контраст и фокус, мисля си, още малко и ще стана кюръв като къртица. трябва да действам докато виждам къде атакувам. Тръгнах към кенефа с този набор от мисли. В кенефа се запитах защо всички са облечени в черно. Да не би някой да е умрял, не се питам същото за първи път. Особенно мъжете, нали ходим в дискотекта за да боднем, как да ни забележат, черни в тъмното. Помня, че навремето бях влязал в дискотеката с полицейска светлоотразителна жилетка. Толка снимки не са си правили с мен, от кръщенето ми. След това, органите на реда ме порицаха остро за това, че нямам право да я нося.

Върнах се, песента беше гадна, но все пак съм обещал, придърпах я за ръката на по-свободно място. Ангел се казвам, Лусия. Веднага мозъка ми направи различни комбинации. Луцифер, дявол, превод, светлоносец, лусия, светло, сигурно е много умна щом веднага го измисли. Истинското ми име, не е ангел. Най вероятно и нейното не беше Лусия. Сега като се замисля, Лусия е по-ското Светла. Можеби се казва Светла. Нямаше знаечение защото не се раздаваше много. А и не обещаваше работата да се закрепи. Не след дълго ги видях да си обират салтанатите и да се праждосват.
Вече бях, тежко пиян. Викам на моя, който си пишеше с една мацка до него на телефона. Не се бях сещал за този начин за комуникация в Дикотеките. Врат, правя още един отчаян, безнадежден опит и след това се умитам.
Виждам, една мацка, Със сигурност не беше перфектна, но да кажем повече от колкото можеше да се очаква тази вечер. Викам си подхода си е същия. Само дано авера и да не изкочи със някоя талпа цялата в пирони от някъде и да ме направи мек.
Аз - Здравей, искам да ти кажа нещо.
Тя - Да, кажи? Гледа ме с интерес.
Аз - Ти си извънредно красива жена.
Тя - Оооо, благодаря ти. Тона и беше много мил.
Аз - Ще те поканя на танц малко по-късно.
Тя - Хахах, и защо не сега?
Аз - Сега нямам време.
Тя - Хахахахха. Не се бави. Намигам и казвам и наздраве и отивам при моушъна. Викам, как си Анимал?
- Перфектно.
Аз - Гледам го в очите, виждам, че стоката му е много яка - Ще издържиш ли?
Той - Цяла година.
Аз - Искам да събориш тая кочина брат.
Той - Смятай, че е паднала. Дай лапа.
Явно усили финезията докрая защото, започна да криви. Аз съм човек аудиофил, и ценя качеството, но силата никога не е за подценяване.
Гледам към таргета, няма таргет, след малко идва от към кенефа. Викам си сигурно е отишла да хвърли една шепа вода на четала защото знае, че ще я взривя след не повече от 2 часа и половина.
Утивам аз, държа кръста, върти задника, цици подскачат кося се мята. Викам, ще целувам. Дърпа се и се усмихва, викам няма да целувам ще стискам. Гледа ме в очите, на кантар възбудена.
Аз - Сама ли си?
Тя - С приятелки.
Аз - Къде?
Тя - Гледат.
Поглеждам на няколко метра няколко грозни бичкии. Зад тях моя човек вече си пише сам на телефона.  Викам си, ще изригна пищисах са целия.
Аз  - Не ка гледат внимателно, показвам - И я целунах - Дано да са видели, няма да повтарям.
Тя -  Хахахах, и защо така? И тя ме целуна.
Викам си баси мамата, явно не съм чак толкова захлюпен колкото изглеждам. Стискам я за кръста, захапа устна. Ще я пробода, кауза финита.
Песента свърши, викам ше ида да клъвна малко и да си правя ташак с моя човек.
Викам - Здрасти, чикиджия.
Той - Здрасти, късметлия. След малко ще си ходя.
Аз - Е, нормално напи се като свиня на аванта за мен остави да се целувам с бутилката.
Той - Да ти взема една бира?
Аз - Не, две кутии капути. Хо хо хо. Ела да те запонзая с с аверките на тая мацка. Идва.
Изиграх още едно парче с мацката, викам си време е да я водя към екстаза.
Аз - Планирам да си ходя, идваш ли с мен?
Тя - И ние ще си ходим. Къде отиваш ти?
Аз - Да гледам филм.
Тя - Ххахахах. Можеби друг път.
Аз - Не се сещам за такъв.
Тя - Може пак да се засечем някъде.
Аз - Гарантирам ти за това, още тази вечер.
Навъм се направих, че съм в нейната посока с таксито, дори излъгах, че съм в същия квартал. Изпратих я до тях, но не се случи да се кача горе. След няколко минути, захапа късмета си зад блока. Не разбрах, дали нямаше да и е по-удобно в тях. Но може би не живееше сама.

След няколко дни се изчукахме в нас, след това не съм я виждал.

[leader7]

Къде се бе изгубил бе човек? Ти си звяра на този форум ...с интерес чета публикациите ти.