Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Ноември 27, 2020, 18:27 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

"Дължа успеха си на това, че никога не давах и не приемах извинения." - Флорънс Найтингейл

Екипът на pickup-project организира пикап обучения. Не се колебай! Запиши се сега!
Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: F-Close със сервитьорка.  (Прочетена 415 пъти)
Delusion
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +12/-3
Неактивен Неактивен

Публикации: 55


He, who attacks first, always win!


Профил
« -: Септември 04, 2020, 13:53 »

Здравейте.

Та, реших да пусна един пресен рапорт, понеже си пия бирата сам и ме сърбят пръстите.

Преди няколко дни бях издивял на работа. Скапан клиент ми направи 260лв. сметка и реши да избяга, докато старателно си го изтърсвам в тоалетната, пеейки си новата песен на Ирина Флорин. Познайте кой ги плаща.. яко, а?

Буквално не можех да се побера в кожата си и казах на колежката, че ще си взема един час почивка, за да се разходя по центъра.
Ходя, ходя, не става, нервен съм, искам бира.

Та, набелязах си едно кафене и седнах там, като още с влизането си, сервитьорката ме зяпна, все едно получи някакво прозрение, хаха.

Тя: Здравей, какво ще желаеш?
Аз: Здрасти. Какво ще ми предложиш?
Тя: Ами, не знам.. какво ти се пие?
Аз: Анти-депресанти и нещо за кръвно.

*Смее се

Аз: Дай ми едно меню да разгледам.

Носи ми меню мацката. Разглеждам го за 2 минути и го затварям.
Чакам, чакам, оглеждам се, е не идва. Появи се след 10 минути и се оказа, че ме в забравила, пхах.

Аз: Сериозно ли ме забрави?
Тя: Неее, имах работа, много се извинявам.
Аз: Хубаво, ама аз те забравих, забравих си и поръчката.. ами сега?
Тя: Амии, да добавя ли гинкобилоба към анти-депресантите.

Избухнах в смях, не очаквах такъв отговор. Смее се и тя.

Аз: Дай ми едно късо кафе и една Корона.
Тя: Късо?
Аз: Да? Не предлагате кафе ли?
Тя: Не, просто много рядко някой пие късо кафе
Аз: Мдаа, освен хубавите мигли и тялото ми на гръцки бог(70кг глист), имам и изискан вкус.

Връща се след малко, обаче ми носи кафе и кола??

Аз: Ъъъ, къде ми е бирата?
Тя: Каква бира?
Аз: Прекаляваш вече. Не кола, Корона!

Тръгна да ми се извинява 10 пъти, при което я прекъснах.

Аз: Стига се извинява, остави колата, донеси ми и бира.

Носи ми бирата.

Аз: Слушай сега, аз съм толерантен, обаче ако е друг, може да стане проблем.
Тя: Извинявай, малко съм разсеяна, ще се реванширам.
Аз: Така, утре тръгваш из кафетата в градът и гледаш внимателно как сервитьорите обслужват клиентите си. Аз ще дойда с теб, за да ти казвам кое е правилно и кое не, и евентуално ако заслужаваш, ще ти дам няколко професионални насоки. Все пак съм най-добрият сервитьор на балканите.
Тя: Хаха, утре не мога, но *ден* съм свободна.
Аз: Зает съм. Нека е *ден*
Тя: Добре.

Взех и телефона и си звъннах, за да съм сигурен, че номерът е нейн.

Звъня и в уговореният ден:

Аз: Слънце, хайде, отиваме на семинар.
Тя: Ама не знам дали ще мога, бла бла бла. Хайде да го оставим за друг ден.
Аз: Губиш ми времето. Бъди готова в *час* или офертата ми отпада.
Тя: Наистина не знам дали ще мога, изкочи нещо и забравих да ти кажа.
Аз: Готова ли ще си или не?
Тя: ..... готова ще съм.

Взимам я в уговореният час и отиваме в някакъв клуб, обаче всички диванчета са заети. Имаше само някакви свободни маси, но столовете неудобни и са един срещу друг.

На едните дивани имаше две момчета, горе-долу около моята възраст, бухат някакви бири и пушат цигари.

Тръгвам да си ровя по джобовете, правя се че съм си забравил цигарите.

Аз: Оффф.
Тя: Какво?
Аз: Забравил съм си цигарите, ще отидеш ли до магазина, хем да се видя с момчетата(посочвам ги) за 5 минути, че са ми познати.
Тя: Добре, нещо друго искаш ли?
Аз: За сега не. (Намигвам и)
*Смее се и тръгва.

Отивам при момчетата:

Аз:Пичове, трябва да ми огромна услуга. Ще се преместите ли на една от масите, че съм тук с една мацка и ми трябва дивана, че да си свърша работата като хората. Следващите 10 бири са от мен.

Оказаха се пичове, даже настояваха да не им плащам нищо, ама аз съм по-голям пич, хаха. Даже и цигарите си им дадох, да не ги види мацката.

Идва тя и сядаме. Като цяло всичко си мина нормално. Кино, смях, кой с какво се е занимавал, защо съм дошъл в този град и т.н.

Дойде и момента в който се награбихме. След още малко общи приказки, стана на въпрос, как не можела да отваря бутилка вино с тирбушон.
Разбира се, услужливата ми натура веднага я покани в квартирата си, за да и покаже стъпка по стъпка как стават нещата.

Другото няма какво да го разказвам, нулев LMR.

Ако има някакво значение, на 22 съм, а тя на 24 или 25, не помня.

Поздрави на всички, които решиха да го прочетат и евентуално може да има някакво развитие следващите дни, обаче с колежката и, хаха.


Активен

Fools set the rules in this world. Just take a look around, it's undeniable.
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines